При един свещеник дошъл успешен и доста богат мъж. Той попитал свещеника:

– Доста пари съм спечелил, всички ме уважават, мога да правя каквото си искам, а в душата си чувствам някаква празнота… Защо това е така?

Свещеникът се засмял и казал

– Познавам хора, които имат доста оскъдно препитание, но възможността да се помолят, ги прави щастливи като децата. Причината е, че е щастлив не този, който има много пари, а този, на който не му липсват.

На изток живял един мъдрец, който учел учениците си така:

– Хората могат да ви обидят по три начина. Могат да ви кажат, че сте глупав, роб или бездарен.

Ако това се случи с вас, не забравяйте простата истина:

само глупак може да нарече някой друг глупак;

само роб търси роба в другите;

само посредствеността оправдава чуждото безумие с това, че не го разбира сама.

Един голям слон минавал през едно село. Мало и голямо се стекли да го видя. Който го видел затаявал дъх.

Но едно кутре, когато видяло слона започнало да го лае, силно и настървено.

Една хрътка видяла мъничето и започнала да го съветва:

– Не се дери напразно. Не ставай за смях на всички. Не виждаш ли, че тази грамада изобщо не обръща внимание на твоя лай?

– Но аз за това го лая, защото зная, че няма да ме нападне и нарани, и така ще мина за голям юнак.

Хрътката се засмяла:

– Щом искаш лай го, но стой по-далече от него.

Сляпа девойка се мразела, че не вижда. Тя ненавиждала всички, освен своя любим приятел. Той винаги бил до нея.

Тя му казала:

– Ако можех да виждам, щях да се омъжа за теб.

В един прекрасен ден, някой станал донор и дал очи на девойката. Операцията минала успешно и момичето прогледнало.

И тя видяла своя любим.

Тогава той я попитал:

– Ще се омъжиш ли за мен?

Девойката била шокирана, когато видяла, че приятелят ѝ също бил сляп и му отказала.

Младежът си тръгнал разплакан, а след това ѝ написал писмо, в което имало само две изречения:

„Пази очите ми, скъпа. Аз винаги ще те обичам…“

Една кола забоксувала.

– Как успя да хлътнеш в тази дупка? – с упрек поклатил глава един минувач и продължил пътя си.

– Бих ти помогнал, но нямам време, бързам, – оплакал се втори минувач и продължил напред.

Третият нищо не казал.

Той просто подложил рамо, напрегнал се и помогнал на колата да излезе на равно място.

– Седни , ще те закарам! – с благодарност предложила колата.

Той седнал и тръгнали. Те задминали първият минувач и отишли много по-напред от втория, който много бързал.