Учител и ученик се разхождали заедно. Нападнало ги свирепо куче.
Ученика се ядосал и започнал да вика:
– Как смееш да се отнасяш така към моя учител?
– Тя е по-последователна от теб, – казал учителя, – защото тя лае всеки, в съответствие със своите навици и наклонности, докато ти се покланяш на учителя си, но не забелязваш достойнствата на тези, които срещаш на пътя си и не им обръщаш никакво внимание.

В гъста гора живеели двама души. След единият от тях, когато ходел тихо из гората и събирал ягоди и други плодове, всички животни, което било край него, както кучето бягали около него, а тези които били по-малки катерици, белки, зайци, таралежи се захващали със зъби и нокти в неговите овехтели дрехи и закривали очи от удоволствие.
Другият и хляб в гората не носел, за да храни животните и да им говори ласкаво. Животните не отивали при него и със страх поглеждали към него скрити зад дърветата.
– Какво е това братко? – сърдел се този християнин.  – Лошо не им правя, а те не идват при мен, както при теб!
– А ти какво си мислиш за тях, когато не идват при теб?
– Мисля, че са неблагодарни! Храня ги, от залъка си отделям, а те въпреки това не ме обичат!
– Не можеш да накараш никого да те обича заради подаръците, които им носиш. Можеш да скриеш лошите си постъпки от децата и зверовете, но лошите мисли не. Те виждат всичко.
Светлина огрява църквата независимо дали има хора там или не. Така и хората трябва да правят добро, без да мислят дали някой ги гледа или не.
Не казвай нищо, когато показваш милост, но не мълчи, когато ти правят добро.

Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
– Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
– Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
– Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.

Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.

– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и  се замисли.

– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.

Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:

– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.

Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:

– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.

Веднъж попитали един мъдрец:
– Възможно ли е действие да доведе по просветление?
– Самото действие, – казал мъдреца, – води до просветление, но то трябва да бъде безкористно и да се извършва така, без никаква цел.
Ето какво разказал мъдрецът на своите слушатели във връзка с това:
Синът на един известен футболист седял на трибуната и гледал тренировъчен мач. Бащата на момчето вкарало красив гол, малкото зрители били много въодушевени и ярко изразили това чрез гръмки възклицания и възторзи. Само синът на футболиста никак не реагирал. Той просто седял и гледал незаинтересовано.
– Какво ти става? – попитали го хората около него. – Нима не видя, какъв великолепен гол заби твоя баща?
– Да, видях, – казало момчето, – но днес е вторник. – Истинският мач ще бъде в петък, тогава са нужни истинските голове.
Накрая мъдрецът добавил:
– За съжаление, хората ценят само тези действия, от които има полза и се постига истински успех.