Утрото бе мрачно. Тъмни облаци засенчваха хоризонта. На Стоян Димов му предстояха много тежки задачи за деня.
Единствената му опора бе Господ. И той не се забави а веднага застана на колене.
– Боже, изкушения ме обсаждат и ме заливат като пълноводна река, не издържам вече. Имам нужда от Твоята сила, – плачеше Стоян пред Бога.
– Ти ще се отървеш от тях, ако предадеш борбата си на Мен.
– Боже, много пъти съм изпадал в трудни обстоятелства, но ти винаги си ме избавял, за което съм ти безкрайно благодарен, но имам един проблем. Хората, които ме заобикалят не винаги ме разбират, не се съобразяват с наклонностите ми и аз оставам на заден план.
– Сине Мой, това Аз съм го допуснал. Аз съм Бог, който контролира обстоятелствата. Нали ме молеше да те направя по-смирен. Ето ти си в Моето училище, сред хора, които изпълняват Моята воля.
– Сигурно са ти омръзнали оплакванията, – наведе глава Стоян.
– Ти си Мое дете и Аз не само снабдявам нуждите ти, но и те обучавам.
– В последно време са ме налегнали големи финансови затруднения. Едва успявам да свържа двата края, – изпъшка Стоян.
– Аз съм твоя ковчежник и желая да получиш своите проценти, но трябва да уповаваш само на Мен. Моите източници са неограничени. Ти не веднъж си чел Моите обещания в Словото Ми, но не вярваш, че мога да ги изпълня.
– Вчера ме наскърбиха много лошо, боли ме, – призна безнадеждното си състояние Стоян.
– Обръщай се по-често към Мен и ще намериш утеха.
– Да, но защо ме прекарваш през всичко това?
– Когато си жизнен и активен, по никакъв начин не мога да привлека внимание ти. Допускам тези неща, за да се срещна с теб в молитва.
– Боже, признавам, че всичко това ми идва в повече.
– Ето давам ти този съд със свято масло, използвай го. Всяко обстоятелство, дума, пречка или провал, които те дразнят ще бъдат смекчени от него. Болката от ужилването ще изчезне, когато се научиш да ме виждаш във всичко.
