На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….

Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

Една жена отишла на гости при приятелката си. Тя я заварила качена на едно столче да приковава рафта с пирони в кухнята.
– Какво правиш? – попитала гостенката. – Защо се мъчиш сама, а не накараш мъжа си?
– Омръзна ми да го моля вече цяла седмица. Той винаги има един и същи отговор: „После“.
Когато рафта бил прикован, жените седнали да пият чай.
След известно време мъжът се прибрал. Видял, че рафта е закован, обърнал се и излязъл.
Късно вечерта той се върнал пиян в къщи.

В една далечна провинция крадци влезли в банката. Един от тях извикал на входа:
– Не мърдайте! Парите принадлежат на банката, но живота принадлежи на вас!
Всички присъстващи легнали смирено на пода.
Това е пример как терминът променя възприятията в света.
Една жена предизвикателно легнала на една от масите, но крадецът казал:
– Това е обир, а не изнасилване. Дръжте се прилично!
Това е пример как трябва да се държи професионалист, концентрирайки се на целите.
След бягството от банката, най-младият от крадците, с академична степен, казал на най-стария, който едва е завършил началното училище:
– Ей, дядка, преброй колко отмъкнахме!
Старецът сърдито отговорил:
– Не ставай глупак, това са много пари, за да ги броя. Ще почакаме да чуем новините и когато обявят грабежа, тогава ще разберем колко е изгубила банката.
Това се нарича опит, а в днешния ден той има голямо значение.
След като крадците изчезнали, директорът на банката казал на счетоводителя да позвъни в полицията. Счетоводителят казал:
– Почакай, дай към откраднатата сума да прибавим  и 5-те милиона, които си присвоихме миналия месец и да кажем, че тях също са ги откраднали.
Това се нарича, използване на всяка възможност.
На другия ден по новините обявили, че от банката са ограбени 100 милиона. Грабителите преброили плячката, но тя била само 20 милиона. Крадците започнали да викат:
– Ние рискувахме живота си само за 20 милиона, а банкерите откраднаха 80 милиона, без да им мигне окото. По-добре да изучим как работи системата, вместо да бъдем обикновени крадци.
Това се нарича – знание и сила.
Директорът на банката бил много доволен, че неговата загуба на борсата била замаскирана с грабежа.
Това се нарича – да не се страхуваш да рискуваш
Дай на човека пистолет и той може да ограби банка. Дай на човек банка и той може да ограби всичко!