На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Безработна учителка отивала у дома си след посещение при ветиринаря. Тогава забелязала чанта на улицата. Тя се спряла и се поколебала: „Ами ако е нещо опасно?“

Но установила, че в чантата лежат долара. На чантата имало етикет Chase Bank.

На следващия ден тя отишла в банката и се срещнала с директорът на Chase Bank, който бил много благодарен на Скот за върнатите пари.

– Той ми каза, че съм най-честният човек, – споделя по-късно Скот, – а яз добавих „или най-глупавия“.

Скот не е знаела точната сума, която е върнала. Грей Хасел, представител на банката, съобщил, че в чантата имало 20 хиляди долара. Той е отказал да разясни подробно как парите са попаднали на улицата.

Скот, която по-рано е работила като учителка в средно училище, първоначално се е съмнявала, дали в чантата няма бомба.

– Там бяха две огромни пачки от стодоларови банкноти, завързани с гумени връзки. – казала по-късно Скот.

В нашия град започнаха да се появяват обявления с молба за помощ на дете, което бавно и тихо си отивало, поради грешка на лекарите. То било изписано от местната болница, „за да си изживее оставащите му дни“. Обявлението бе подписано от майката на детето.

Да отминеш такава молба е просто невъзможно. Пусках пари в урните поставени в банката, магазините, учрежденията…. Е вярно, не бяха много, но капка по капка…

Един ден, стоях близо до касата на един магазин и отново пуснах дребна сума в подобна урна. Изведнъж чух нежен детски глас:

– Мамичко, погледни, тази леля пусна пари за мен, да платим на лекаря.

Обърнах се. В скута на млада жена седеше същото онова дете от обявлението. Тя заплака и прошепна :

– Благодаря ви!

По лицето ми течаха сълзи. Пожелах на детето по-скоро да оздравее и си тръгнах.

След известно време в социалните мрежи беше съобщено, че детето е оперирано успешно и скоро ще се завърнат у дома. Бяхме щастливи за него в целия град …

Бях отново в същия магазин, приближавах вече касата, когато чух гласа на детето отзад:

– Лельо!

Обърнах се. Към мен тичаше малко радостно чудо. Наведох се и то ме прегърна. След това тихо прошепна:

– Леличко, благодаря ви за парите. Сега аз ще живея винаги!

Детето силно се засмя, а аз заплаках, защото четиригодишното дете бе истински щастливо. То е живо и здраво и всичко при него занапред ще бъде наред.

Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.

Дори в живота ви не всичко да е гладко, в социалната мрежа вие сте свободни да се преструвате, че всичко е наред. Един поглед към „социалното аз“ може да подобри самочувствието, но въпреки това може да има и отрицателни последици.

Психолози са стигнали до извода, че липсата на самочувствие може да мотивира за изпълняване на определени задачи, които го повдигат. Ако самочувствие е достатъчно високо, подобна мотивация може да се загуби.

Изследователите предупреждават, че Facebook профилите не са непременно причина за понижаване на ефективността на студентите. Според тях е необходимо по-нататъшно проучване на въздействието на дейностите в областта на социалните мрежи за присъствието на човек в момента.

Ранните изследвания показват, че социалните медийни профили могат да имат негативно въздействие върху дейността на съответните им собственици, дори ако те са нещо като „вълшебно огледало“.