В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

Фризьорите от цял свят унищожават подстриганата човешка коса, като при това използват енергия. Дизайнерът Ола Гиртс е решил много добре този проблем.

С подстриганата човешка коса Ола е напълнил меки калъфи.

Колекцията от такива мебели е направена специално за фризьорски салон Studio Vstra Sandgatan в датския град Хелзингборг.

В същото време „плашещата“ мебел от коси представлява калъфи направени от преработени пластмасови бутилки изпълнени с отпадъка събран от фризьорските салони.

Тези коси и без това са боклук, които при изгарянето им замърсяват въздуха. Чрез този метод е създаден нов начин за преработка на отпадъци.

Новата мебел е мека и евтина, но и необичайно плашеща.

Според дизайнера калъфите могат да се направят с различни отенъци, така могат да бъдат включени във всеки интериор и да се съчетаят с много съвременни стилове.

Австрийската писателка Манинг обичала и била обичана. Нейният годеник заминал за Индия и от там й изпратил писмо с молба да отговори дали го обича, ако го е разлюбила може и да не отговаря. Невестата с радост написала на младоженецът „да“. Времето било дъждовно, но брат й се съгласил да отнесе писмото до пощата.

Минало много време. Младоженецът не дошъл и не писал повече. Горкото момиче узнало, че се е оженил за друга. Горчиво разочарование и недоумение я обхванало.

Двадесет години по-късно, при ремонта на къщата, намерила в панталона на брат си, писмото, което се съгласил да отнесе сам до пощата. Случайно пъхнала ръка в джоба на панталона и от там измъкнала смачкано, пожълтяло и облепено с много марки писмо. Така разбрала защо младоженецът не е дошъл. Той не е получил отговорът, защото брат й не бил отнесъл писмото до пощата. Това писмо лежало двадесет години в джоба на този панталон.

Исус Христос, чрез Святото Си Евангелие, е отправил официално предложение към всички хора, които искат да бъдат едно с Него.

Защо се колебаете с отговора си? Или може би носите своя отговор в „джоба“?

В същото време, самият Исус Христос призовава за повече и повече души.

Не разчитайте на други хора, да отговорят на призива на Божията любов към вас!

Чудно нещо се е случило на една от радиостанциите във Великобритания.

45-годишен бездомник акордеонист се притекъл на помощ, след като група, която трябвало да се появи в ефир, не могла да дойде.

Така Стив Ример бил пуснат да свири. Той свирел толкова хубаво, че слушателите били във възторг. Администрацията решила да му даде втори шанс и го взела на работа.

За да се превърне бездомникът в звезда на шоу бизнеса били похарчени 6 хиляди долара, в които били включени възстановяване на зъбите и нова прическа.

Нюйоркският полицай Лари Депримо дежурил на Таймс Скуеър, когато видял един възрастен бездомник да седи на тротоара пред магазин за обувки.

Той поговорил с него. Разбрал какъв размер обувки носи и си тръгнал. След известно време се върнал със нови зимни обувки и чорапи, и помогнал на бездомника да ги обуе.

Сцената била снимана с мобилен телефон, а полицая не знаел, че някой го наблюдава, да не говорим за снимки. Той просто помогнал на бедния и продължил да дежури.

Снимката била изпратена в полицията в Ню Йорк. Там познали полицая и публикували снимката на страница във Фейсбук.