По време на гоненията на християни при  управлението на Марк Аврелий в град Лион били измъчвани много християни. Телата им били събирани и изгаряни, а пепелта от тях изсипвали в река Родан със думите: „Да видим, дали ще възкръснат след всичко това“.
Бедните, те не са разбирали, че Господ, Който е създал вселената от нищо, може да възстанови телата на Своите деца и да ги съживи, независимо от това, че са били изгорени и хвърлени в реката.
За Бога няма нищо трудно и ние трябва да вярваме на Неговите обещания, въпреки че за нашия човешки разум и човешка немощ това изглежда невъзможно.
Как Бог е взел земя и е сътворил нещо със съвсем друго естество?! И то телесно, не приличащо на пръст: коса, кожа, кости и жили.
Както иглата хвърлена в огъня се нажежава, но не изменя своето естество, така и мъртвите ще бъдат възкресени, „косъм от косата им няма да пропадне“.
Всички ще възкръснем, но праведните ще възкръснат за вечен живот в небесни места, а непокаялите се грешници за осъждение.

Едно болно момче не могло да яде нищо. Посъветвали майката да купи на болния грозде, но то растяло само в царските градини. Тогава не е имало превозни средства като съвременните и за това плодове добре растящи на едно място, не се превозвали на друго. Грозде можело да се купи единствено от царя.
Бедната жена взела пари и отишла в царския дворец, но там стража на вратата я спрял. За нейна радост наблизо минала една от царските дъщери. Чувайки гневните думи на стража, тя се спряла да разбере какво става. Когато жената й разказала за какво е дошла принцесата се разсмяла:
– Бедна моя, вие сте се объркали. Моя баща не е търговец, а цар. Той не продава грозде, но може да ви го подари.
След това откъснала няколко зрели грозда и ги дала на жената.
Ние не трябва да превръщаме Господния дом, в дом за търговия. Исус Христос е цар, а не търговец. Той дава даром, не продава нищо.  Не можеш да купиш от Него абсолютно нищо, получи го даром!

Често се задават два въпроса. Не само днес, но и през цялата ни история. Въпроси засягащи страни и държави, по конкретно България.
Не бъдете толкова нетърпеливи!
Ето ви и прословутите два въпроса:
Кой е виновен?
Какво да се прави?
През вековете са се явявали два проблема: глупаците и пътищата…
И защо ли някак си въпросите са свързани с проблемите, а именно…..
Кой е виновен? – глупаците.
Какво да правим? – пътища….

При нас Библията е свободно достъпна. В някои домове тя събира праха на лавицата, но в в отделни страни само за това, че хората я четат губят ръцете си.
Ето как се наказва четенето на Библията в Саудитска Арабия. Наказанието е надробяване на дясната ръка. Четирите пръста и палеца се нарязват до костта 40 или 50 пъти.
Мускулите и нервите се разрушават нацяло, така че ръката остава напълно безполезна за в бъдеще.
Освен това наказанието се извършва при нехигиенични условия и получаването на сериозни инфекции е почти сигурно.

Би било подвеждащо да се мисли, че невежеството сред политиците е свойствено само за миналите епохи.
След Втората световна война в Африка и Азия възникнали държави начело, на които стояли хора, които умеят да стрелят и да командват по времена битка, но изобщо не са наясно с тънкостите на икономиката и политиката. Дори някои не се стремят да скрият това.
Например, министърът на финансите на Индонезия Сухарто казвал:
– Аз абсолютно нищо не разбирам от икономика, за това съм идеалния министър на нашата република. Когато тя правеше първите си крачки, аз бях първия й касиер. Тогава давах йени на килограм. Сега, всъщност, правя същото, но само с наша валута.