Няма нищо справедливо в един объркан свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието се опитва да е справедливо, но се проваля всеки път.

Няма нищо справедливо в милостта и прошката. Наказанието никога не възстановява справедливостта. Изповедта също не води до справедливост.

Животът не осигурява справедлива награда за правилните постъпки.

Договори, адвокати, болести, власт…., нима има справедливостост у тях?

По-добре е да изхвърлите мъртвите думи и се съсредоточете към живите, като милост, доброта и състрадание.

Може би е по-добре да спрете да се тревожите за своите права и все да обмисляте, кое  е справедиво и кое не.

Просто действайте според съвестта си, дано не е прегоряла, защото в нея е заложено да правиш добро……

Тълпа от 7 хиляди активисти на ЛГБТ – акроним буквите, на който означават: лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора, нападнали католическата катедрала Йоан Кръстител в град Сан Хуан Аржентина.
Те били крайно агресивни.Участниците на акцията в защита на аборта и хомосексуалността, нападнали вярващите защитаващи катедралата от оскверняване.
Представители на сексмалцинствата, много от които били голи до кръста, пръскали в „живия щит“ от хора балончета с боя, плюели ги, ругаели, опитали се да осквернят катедралата и да изгорят изображението на папата.
Вярващите показали устойчивост и в отговор на провокациите отговорили със колективна молитва. Много от тях плачели.
Католическата църква остро разкритикува полицията, която е допуснала безредието и не го е пресекла навреме.

За първи път са публикувани шокиращи факти за деца израстнали в семейство на хомосексуалисти.
Какви деца ще израстат, ако са възпитавани от хомосексуалисти? Този въпрос вълнува всички в продължение на много години.
Подръжниците на еднополовите партньорства твърдят, че на децата им е все едно дали имат майка и татко. Просемейните и религиозни организации, както и много психолози твърдят, че деца израстнали в атмосферата на хомосексуални взаимоотножения, израстват травмирани и непълноценни за живота.
До сега не е имало научно изследване по въпроса поради това, че не е израстнало поне едно поколение такива деца, които да бъдат наблюдавани.
Въпреки това през есента на 2010 г. Марк Регнерус, доктор по социология, доцент в Тексаския университет, започва научното си изследване на тема:“Какви са децата на родители, които имат еднополови отношения“. Ученият е завършил своето изследване до средата на 2012 г.
Резултатите, които е получил американския социолог са шокиращи. Авторът на изследването доказва съществуването на много негативни последици за децата, които са израснали в семейство на хомосексуалисти. Всички тези въздействия могат да бъдат категоризирани, както следва: високо ниво на предаване на венерически инфекции, нежелание да се запази семейната верност, психологически проблеми, социално-икономическа безпомощност и разстройство на сексуалната идентичност.

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.