Китай премахна системата на превъзпитание чрез труд.  Направено е такова предложение на заседанието на Постоянния комитет на Националния народен конгрес. Освен това, депутатите смекчили принципа “ едно семейство – едно дете“ , като разрешили зачеването на второ, ако един от родителите е единствено дете.
Промените, според китайското ръководство, са част от усилията за укрепване правата на човека и подобряване на качеството на изпълнението им.
Системата на  трудовите лагери, известни като “ лаоцзяо“ са били въведени в Китай през 1957 година. В тях имало извършителите на леки престъпления, както и хората, по някаква причина неугодни на местните власти. Особеността на тези лагери е, че хората в тях са били изпратени без съд и присъда от местните полицейски органи.
Политиката “ едно семейство – едно дете“ е била въведен в Китай през 1970 г. , за да се намали процентът на нарастване на населението. Едно от последствията на тази политика е било намаляване броя на дееспособно граждани и бързото застаряване на населението. В същото време е било позволено да имат второ дете и преди, но само при условие, че и двамата родители са единствените деца в техните семейства.

Еквадор е първата страна в света, която е признала правата на природата в Конституцията си.
Глобалната криза от 2008 г. насам се усложни. Положението в икономиката на страната, опираща се на добиването на нефт, доведе до промяна в политиката и приемането на нов основен закон.
Сега еквадорската Конституция гарантира на природата и екосистемите право на съществуване, възпроизводство и възстановяване.
Тези положения са станали основа на няколко съдебни дела. Например, иска на местните жители срещу властите, които решили да разширят пътя и да хвърлят боклука в реката.
Тъй като това щяло да доведе до стесняване на руслото на реката и може да има отрицателно въздействие върху неговата екосистема, съдът решил да отмени операцията.

С идването на мода на демокрацията в света, въпросът за творчески гражданско неподчинение става от първостепенно значение.
Организация CIRCA е сдружение на клоуни във Великобритания, която е специализирана в протестите срещу правителството. Групата е придобила известност след серия от протести срещу войната в Ирак през 2003 г. и срещу Джордж У. Буш.
Те биха могли да работят в цирковете и да не се безпокоят за глобалните и политическите проблеми. Въпреки това, английските клоуни се занимават със социалното разслоение, войните …… Тези активни клоуни се наричат „Армия на клоуните бунтари“.
В армията можете да дойде някой от улицата и да се обучи. За начало, който желае да се превърне в бунтар трябва да намери в себе си клоуна. Тогава се научава на гражданско неподчинение и палячовщини маневри. Демонстраторът трябва да може да маршируват в крачка.
Клоуните бунтовници смятат, че планетата е безкрайна война : войната на пари срещу живота, на печалбата срещу честта, прогреса против бъдещето.

Трябва ли да помагаме на тези, които не са ни помолили? Не, разбира се. В противен случай, ние никога не бихме били в състояние да помогнем на гладуващите деца в Индия, на угнетените народите на Африка или на бедните и потиснатите, където и да са те. Тогава, всяка хуманитарната програма би била напразно и всяка благотворителност забранена.
Трябва ли да чакаме съседа отчаян да ни се обадите или коя да е нация да започне да моли за помощ и едва тогава да направим това, което е несъмнено правилно?
Виждате, че самият въпрос съдържа отговора. Ако мислите, че нещо е правилно, направете го. Но не забравяйте при вземане на решение какво е „правилно“ и кое „погрешно „.
Всяко нещо е правилно или погрешно според това, което вие считате така. Но нищо не е правилно или погрешно в своята същност.
Как е възможно това?
“ Правилно “ или “ погрешно“ не е вътрешно качество, а субективна оценка на персонална система от ценности. Именно чрез своите субективни оценки вие създавате своите лични ценности и определяте, кои сте и според тях действате.
Светът е такъв, какъвто е. Ако той беше съвършен, твоето място в него би било невъзможно. Кариерата на адвоката би приключила, ако няма съдебни спорове. Нямаше да има нужда от лекари, ако болестите изчезнеха. Философите биха изчезнали, ако нямаше повече въпроси, които да си задаваме…..

Оказва се, че някои стандартните настройки имат напълно научно обяснение. Така че поговорката: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“ наистина работи.
Настоящо изследване, което обхванало повече от 15 000 души, доказало, че пречките в живота повишават настроението и промени отношението на хората към живота им.
Трудностите в живота предразполагат към радост в най-близко време.
На 15 хиляди души са предложили да се запознаят с шест сценария за положителни събития. Сред тях били поход, наслаждение от гледката на водопад….. Предоставени им били и класически негативни събития: развод, смърт на съпруг или близък роднина…..
След провеждане на експеримента, попитали частниците как са се справили с представените им възможности. Всеки от тях бил поставен в трудна ситуация и по някакъв начин излизал от създалото се положение.
Оказало се, че хората, които не могат да забравят за дълго време лошото в живота си, не могли да се насладят напълно на положителните момента в живота. А хора, които се справяли с трудностите, са готови да продължат да живеят и се научават да се наслаждават и на най-простите неща.
Учените смятат, че такъв процес на обучение е необходим за човека.