Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!

В една държава живеел един човек, който искал винаги всичко да разбере. Винаги подозирал, че правителството е некоректно.
Когато страната се разтърсвала от терористични атентати, той подозирал, че те едва ли са станали без знанието на правителството. Започнал да говори за това и скоро около него се събрали хора. Така създал своя партия, която станала опозиция на властта.
Воювайки и противопоставяйки се на властта, той забелязал, че по-лошо няма да стане, но тя като е ли се удоволствала от това. Тогава човекът разбрал, че и това бил план на държавата, да си създаде опозиция. Започнал да търси причината. И открил, че властта си пълни джобовете, докато народът си мисли, че тя е замесена в тероризма. Той създал нова партия, изобличаваща корупцията.
И изведнъж започнала гражданска война. Първоначално човекът си мислел, че войната е израз на недоволството на народа от властта, но после разбрал, че и тя е изфабрикувана от същото правителство.
Тогава човекът оглавил антиправителствена войска и с бой превзел президентския дворец. Но когато влязъл в кабинета на президента останал в шок. Зад стола седяло джудже, което никой никога не е виждал. Оказало се, че той управлявал страната и че всички събития, мисли и внушения в народа били от него.
Тогава човекът сформирал кабинет, за да скрие истинския управляващ на страната. Човекът попитал за своите предположения и получил утвърдителен отговор. Сега всички завеси били вдигнати, всички тайни разкрити, всичко било решено и ясно.
Човекът се обърнал и тръгнал към изхода. А джуджето много тихо му прошепнало:
– Няма значение до какво заключение си стигнал, това също е в нашите планове.

На снимката виждате кадър от филма на Ян Артю-Бертран „Земята отгоре“.
Всички пътища водят в Рим към дървото. Дървото е център на живота във всяка екосистема. Тази снимка, по най-добрия начин подчертава значението на растителността за всички живи същества.
Уважаеми жители на мегаполиса, когато минавате край уличните дървета, спомнете си този кадър и за пореден път се замислете за важността на зелените насаждения.
Без тях нашето пребиваване в „обществения рай без караници и притеснения“ би било значително по-малко комфортно, заради различни заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система и много по-късо, в големите градове с висока степен на химическо и шумово замърсяване, а продължителността на живота много по-малка.

Колко е трудно и разочароващо да се живее в днешното общество.
Където скромността е обект на подигравки.
Религията се смята за изостаналост от живота.
А срамежливостта и стеснителността се приема за неувереност в собствените сили.