Едно малко дванадесет годишно момче било единственото дете на една бедна и болна вдовица. Тя ставала все по-зле и по-зле. Даже не могла вече да се вдига от кревата.
Момчето, преди да отиде на училище почиствало стаята, запалвало печката, донасяло вода, приготвяло храна, оправяло завивките на болната и бягало за училище.
Веднъж то се върнало по-късно от обичайното време. Момчето било разплакано. Когато  майката го попитала какво се е случило, детето отговорило:
– Наказаха ме, защото не успях да обясня какво е това милосърдие.
Горкото момче! То по-добре от всички е знаело какво е милосърдие, но само със сърцето си, защото то всеки ден го е практикувало, грижило се е за болната си майка.
Когато си лягате вечер спомняте ли си, че повече от половината население на света са гладни, бедни и нещастни?
Хората в този свят се нуждаят от храна, облекло, жилище, медицинска помощ, образование и най-вече от любов. Ние имаме морално задължение към нуждаещите се хора в света. Не ги търсете в Африка или някоя страна от третия свят, понякога те могат да се окажат до вас.

Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка  сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила  Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.

Гледам лицата на тези момичета по принуда взели в ръцете си оръжие, за да защитават Родината и семействата си. Много от тях няма да държат рожба в ръцете си и няма да погалят детска главичка, защото ще лежат безжизнени в някой окоп.
И за какво е всичко това? Кому е нужно това изтребление? Нима всеки човек, независимо от националност, раса и вероизповедание, няма право на живот и място под слънцето.
Да врагът е победен, пленен от красотата, но с каква цена?

Еколозите са установили, че синтетични влакна от дрехи, които влизат в канализацията, имат допълнително вредно въздействие върху морската флора и фауна.
Тази полезна техника очиства дрехите, но замърсява океана.
Когато става въпрос за замърсяване на околната среда с пластмаса имаме в предвид предимно битови отпадъци, като торби за еднократна употреба или съдове. Натрупването на такива отпадъци представляват безспорна заплаха, особено когато става дума за плаващи петна в океана с размера на остров.
Но има далеч по-малко видима заплаха. Група изследователи от Европа, Северна Америка и Австралия са обърнали внимание на факта, че повечето текстилни синтетични влакна също са основно пластмаси. При машино пране се отделят микроскопични частици, по-малки от 1 мм. Те попадат в канализацията, а от там в реките и накрая в морето. При едно пране се откъсват повече от 1900 пласмасови микроскопични късчета.
Учените са изследвали 18 крайбрежни района в различни части на земното кълбо и са установили, че малките пласмасовите частици негативно влияят на околната среда. Погълнати от риба и други морски животни, тя може да навреди на здравето им, както и на човека, на чиято трапеза могат да се окажат част от тези морски продукти.
Учените смятат, че производителите на облекло и перални машини трябва да вземат предвид екологичните фактори на околната среда и да се опитат да намалят щетите.