Парите и кредитните карти са източник на опасни бактерии.
По време на изследването учените са изучили 200 банкноти и 45 кредитни карти Оказало се, че 80% от парите и 78% от кредитните карти имат висока степен на замърсеност. Понякога парите са по мръсни и от обществените тоалетни.
Специалистите са открили върху тях такива бактерии като E. coli и златист стафилокок.
Медицинските експерти отдавна обсъждат този  проблема. Те търсят начин да се премахне замърсяването не само по парите и кредитните карти, но и по други вещи, който се използват в ежедневието.

Руският писател Д.И Фонвизин в комедията си „Недорасъл“ представя госпожа Простакова като зла помещица, която издевателства над своите крепостни селяни. Когато чиновникът Правдин, имащ заповед от върховната власт да  я накаже за извършените зверства като я лиши от имението ѝ, тя започнала да му се моли: „Бащице, прости на мене грешната! Аз съм само човек, а не ангел“.
На това Правдин отговаря: „Знаем, че човек не може да бъде ангел, но не трябва да бъде и демон“.
Да човек не е ангел, но трябва да изпитва любов, да бъде милосърден и състрадателен към хората, а не да издевателства над тях.
Любовта е източник на всяко добро нещо. Тя не се заключава в празни думи, а в дела. Това е любовта на дело да помогнеш на бедните, болните и изпадналите в трудност, да плачеш с плачещите и да се радваш с радващите се. Любовта се доказва с това, че искаш да доставиш радост на другите.
Милосърдието е добро и то с радост откликва на воплите на страдалеца.
Нека бъдем  любвеобилни, милосърдни и състрадателни.

Психолозите не се уморяват да изследват хората по някои външни белези. Опитни специалисти твърдят, че е достатъчно да погледнеш дрехите и обувките на една жена, за да добиеш представа за нея. Днес ще разгледаме само женските обувки.
Разбира се жената има много обувки и може да ги сменя няколко пъти на ден.
Тези жени, които са избрали своя стил, не променят толкова често обувките си, именно тях можем да наблюдаваме.
Спортната обувка на крака на жена показва, че тя е отворена към света. Лесно установява контакт с хората. Не обичат промените и имат консервативни предпочитания. Такива жени са много практични. Предпочитат  да носят панталони, дънки, джинси, спортни сака и чанти, които могат да издържат по-дълго.
Жена на високи токчета. Ако жената е много ниска, с такива обувки тя иска да бъде забелязана. Такива обувки избират жени, който искат да се извисят над другите. Те имат ниско самочувствие и повишена сексуалност. Обичат да спорят с всички и да оспорват всичко.
Има и жени, чийто токчета са не само много високи, но и много тънки. Такива обуват носят само много женствените и бавни жени. Те са уверени в своята привлекателност, обичат и знаят как да завързват запознанства, обикновено флиртуват.
Жени, които обичат обувки с дебела подметка имат праволинеен характер. Те се стремат да постигнат успехи, прилагайки всички методи, поставяйки всичко на риск. Такива жени са практични и имат романтични желания.
Жени носещи високи, но с цели подметки обувки са уверени в себе си. Често удивляват околните със своята непредсказуемост, но като цяло са твърди и отстояват мнението си до край.
Жени носещи обувки с много ниски подметки са с мек характер. Техният ум е гъвкав и имат спокойни движения. Такива жени винаги се стремят да намерят компромис. Те са добри приятели и събеседници. Удоволствие е да общуваш с такава дама и да дружиш с тях.
Ако видите жена с мъжки тип обувки, знайте че пред вас е не съвсем женствена жена. Те имат силни характери, но често изпадат в депресия. Боят се от трудностите и лесно се уморяват от всякаква работа.
И все пак това са идеални случаи. Днес, когато парите не стигат, често се избират по-евтини и „дълготрайни“ обувки, който като че ли изчезнаха от пазара.
Иди, че разбери тогава каква е жената срещу теб.

Не се шегувам, този ден е 12 март и се празнува всяка година в Китай.
Сун Ятсен, водещ революционер в Китай е предприел инициативата за масово засаждане на дръвчета. Днес в това дело вземат участие партийни и държавни ръководители.
През 1981г. на четвъртата сесия на Петия национален народен конгрес в Китай е приета резолюция за национално доброволно засаждане на дървета.
В резолюцията се казва, че всеки дееспособен гражданин на възраст от 11 до 60 години трябва да посади и се грижи за три, най-много до пет дървета годишно. Ако не може да засади някой дърво по някаква причина, трябва да изработи еквивалентна на тази работа, като сеитба, култивиране, плевене, подрязване и др.
Интересното е, че произхода на Деня за засаждането на дървета е от американския град Небраска. Такъв ден официално е постановен през 1872г. от видния политик и министъра на земеделието на Съединените щати Стерлинг Мортон.
Такъв ден се отбелязва и в някои страни, но в различни сезони.
В Тайван този празник традиционно се отбелязва от 1972г. През 1914 г. основателят на Земеделски колеж на Нанкинския университет, предлага на Министерството на земеделието и горите да се приеме в САЩ ден за засаждане на дървета.
Чудесна инициатива и не само като празник. Не е ли странно, че в България повече изсичаме и унищожаваме дървета, отколкото да ги садим? Озеляването на някои места е капка в морето  спрямо унищожените гори.

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.