Във времето, в което живеем “ всичко е пари” !
Внимавайте каква книга си купувате или какъв филм гледате. Сензациите за тайствени разкрития няма да ви успокоят или спасят! Напротив ще натоварят умът Ви с ненужна информация, ще загубят ценното Ви време и разбира се ще изпразнят джоба Ви!
Все пак защо има толкова много истини? Защо има толкова много заблуди?…
Защото се манипулира инфомацията и истината.
Хората се заблуждавайки с фалшиви учения за произхода им.
Разделят ги в различни религии с фалшиво поклонение.
Чрез войни и тероризъм внушават страх. Чрез храните, напитките, развлеченията се разруша здравето и морала. Чрез манипулации в подсъзнателната област на ума ни внушават, че можем всичко сами.
Създадоха се имитации погубващи хората: на вярата се противопостави суеверието, на любовта между мъжа и жената – хомосексуализъм, на радостта – депресията.
Какво правим?

Първият Монетния двор на Съединените американски щати е основана на 2 април 1792 г. Днес той е единственият производител на банкноти в САЩ. Неговата задача е да осигури необходимото количество монети за страната.
Сред задачите на монетния двор е разпределението на монети и банкноти между банките на Федеракната резервна система и техните кантори, съхраняване и обезпечаване  безопасността на златния резерв на страната, производство и продажба на възпоменателни и инвестиционни монети от скъпоценни метали, обмен и унищожаване на негодни за обръщение монети. Всеки ден, Американският монетен двор е в състояние да произвежда до 50 милиона монети с различна стойност.
В съответствие с на Закона, който е приет през 1792 г. всички американски монети на едната си страна трябва да имат изображението символ на свободата с надпис „Свобода“ и годината на издаване, а на другата на всеки златни и сребърни монети трябва да има орел и надпис “ Съединените американски щати“. Средният срок на американските монети в обращение е 30 години, а на банкнотите от 18 месеца до 10 години.
Съединените щати са един от водещите в света за производство на юбилейното и възпоменателни монети. Те са предназначени за инвестиции и колекционери. Тези монети не са толкова популярни зад граница, но в страната има голямо търсене.

ООН обръща специално внимание на подобряване на благосъстоянието на децата с трудности в развитието.
Световен ден на информираност за аутизма се определя от резолюция на Общото събрание на ООН на 21 януари 2008 г. Целта на тази дата е да се подчертае необходимостта от помогне на хората, страдащи от нелечимо заболяване, както и да се подобри живота им.
Брой на децата с аутизъм е висок във всички региони на света и оказва огромно влияние върху децата, семействата, общностите и обществата. Очаква се на 2 април специализирани държавни и обществени организации разпространят информация за болестта. Например, да се изнасат лекции или да се раздадат брошури потемата.
Аутизъм е нарушение в развитието на нервната система, която се проявява през първите три години от живота на индивида. Тази болест се диагностицира при наличие на три симптоми: липса на социално взаимодействие, нарушена комуникация, ограничени интереси и повтарящо се поведение.
Примери за описание на тези признаци могат да бъдат намерени в исторически источници, които са се появили много преди въвеждането на термина „аутизъм“. Например в беседите на Мартин Лютер се споменава 12-годишно момче, вероятно с тежка форма на аутизъм. Такива симптоми могат да бъдат установени в описанието на „диво момче от Аверон“ – Маугли на XVIII век, който е живял във френските гори и попаднал между хората на 12 години.
Терминът «аутизм» е въведен от швейцарския психиатър Блойлер Ейген
през 1910 г., когато описва симптомите на шизофренията. В основата на този неолатинизъм, означаващ „ненормално вглъбяване“, той поставил гръцката дума „ауто“ – „сам“, подчертавайки желанието на пациента да се отдели в своя си свят. Всяко външно въздействие се приема от болния като непосимо натрапване.
Резолюцията на ООН подчертава, че през цялата си история организацията се фокусира върху подобряване на благосъстоянието на хората с увреждания, включително деца с трудности в развитието. През 2008 г. е влязла Конвенция за правата на инвалидите.

След него скъпа чуждестранна кола. Петър забеляза, че тя се появява ту от ляво, ту от дясно, иска да го изпревари. На задната ѝ страна се вижда солидна вдлъбнатина, като получена от удар на телеграфен стълб.
„Вдлъбнатината е на около седемдесет сантиметра, – помисли си Петър и си спомни за счупената си броня, – много лесно ще стане, с двайсетачка ще мина“.
На сутринта на третия ден полицай спира кола. Преглеждайки документите на шофьора и казва:
– Така, вашият автомобил се издирва, елате с мен.
След половин час смутеният шофьор седи пред инспектора.
– Петър Маслев, – инспекторът извади от папката заявлението, – твърди, че преди три дни на 23 километър на С…. шосе сте блъснали автомобилът му, а след това сте избягали. Отнесли сте лявата му страна…Така ли е?
– Не. Аз никого не съм блъскал.
– Вие така казвате. Да погледнем колата ви.
Докато полицая разглеждаше бронята на колата, Петър потърпевшия, като че ли изникна от земята.
– Същият е. – бързо каза „пострадалия“, – удари ме от ляво.
Ударените коли бяха поставени една до друга. Обвиненият шофьор се зарадва, вдлъбнатините не съвпадаха на височина.
– Това не е толкова важно, –  каза инспекторът. – Може багажникът да е бил препълнен така, че колата се е свлякла….
Материалите за пътно транспортното произшествие бяха оформени веднага. Набързо беше скалъпено дело за бягство от местопроизшествието.
Обвиненият шофьор написа със замах под доклада: „Не съм участвал в пътно транспортно произшествие“. На това инспекторът се усмихна злорадо и каза:
– В съда ще обясните.
Така и не можа да обясни в съда, че е жертва на мошеничество скалъпено от Петър. Заседанието свърши, едва започвайки.
Всъщност заседание изобщо нямаше. Имаше само „наказание“, половин година лишаване от шофьорски права….

Един богат парижанин, живеещ в безделие и лукс, разочарован от живота, решил един ден да се разходи по брега на Сена.
По време на разходката си, той бръкнал в джоба си и напипал портмоне. Изведнъж го осенила идея, да даде тези пари на някое бедно семейство.
Скоро погледът му бил привлечен от едно бедно жилище. Той влязъл в него и видял болна вдовица да лежи на мръсна постеля. Майка на шест деца, гладни, объркани, не знаещи какво да правят.
Богатият мъж им подал портмонето си. Сълзите на скръб се заменили със сълзи на радост. Майката и децата така трогателно му благодарили, че изпълнили сърцето му с радост, обич и щастие. Изведнъж той възкликнал:
– Аз не знаех, че благодеянието носи толкова много щастие! Сега аз намерих смисъл в живота си. Ще служа на болните, бедните и вдовиците.
В сърцето му се появили  любов и милосърдие към бедните, нуждаещите се, сакатите и инвалидите.
Името му дълго време се споменавало с любов в най-бедните кътчета на Франция.