Хората са като серия банкноти. Множество серии, в които всяка банкнота прилича на съседката си като две капки вода, но се различава по поредния си номер.
Но пуснат ли се в обръщение, те вече не могат никога да се срещнат една с друга и цял живот напразно се търсят.
А такова търсене засяга приятелството, любовта с неизбежните им разочарования.

Чаках сякаш цял ден. По едно време се зададе и дългоочаквания превоз. Трябваше да се кача в автобуса, но се бе натрупала голяма навалица.
Хората се блъскаха с ръце и лакти, с нозе и колене, наместват се, изтикват се един другиго, ругаят се. Така всеки си пробива път и влиза.
За мене е очевидно, че ако искам да се кача, трябва да постъпя като тях.
Но аз тутакси, без никакво колебание, реших:
— Тръгвам пеша.
И все пеша вървя, вече цял живот.

Най-възмутителната особеност на глупостите е тая, че докато ги вършим, са невидими за нас. Ние ги забелязваме обикновено късно, а често и никога.
Характерно варварството на нашето общество е, че никой за никого пет пари не дава. Нито има желание да признае някой по-високо от себе си, камо ли да прояви обич към него. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.
Навярно не един път сте чували:
– Защо го осъждате? Той се бори за запазване на българския лев. И за да го запази, го пренася от държавните каси в собствения си джоб.

Някога Калигула бе казал:
— Да имаха всички хора една глава, с един замах бих я отрязал!
Много по-късно Байрон повтори:
— Да имаха всички жени една алена уста, с какво голямо наслаждение бих я целувал!
Като гледаш какво става у нас, иде ти да се викнеш:
— Да имаха всички българи една задница, па да си събуят панталоните. Па да вземеш малко коприва, че по-долу, че по-горе, че по-долу, че по-горе…Дано им дойде акъла в главите ….

Тази многозначителна дума произлиза може би от глагола мижа. Да бъдеш съмишленик на партия, означава преди всичко да замижиш, като влизаш в нея и да продължаваш докрай да мижиш за хиляди работи от обществен и партиен характер, щом така изнася на твоята партия или на нейните ръководители.
— Защо си решил да влезеш в тая партия? Нали виждаш, че хора влизат в партиите само за интерес, а не по идеи?
— Да, виждам. И аз като тебе се възмущавам…. Но аз само тъй…. . Решил съм ще вляза в тая партия сега, та като дойде един ден на власт…