Скоро починалият патриарх на Българската църква е завещал своето имущество на Синода на Българската православна църква. Колкото и смешно да е имуществото му не е голямо.
Покойният патриарх не е имал лична банкова сметка, някакви парични спестявания, ценни предмети или недвижима собственост.
Неговото имущество се състои от предмети, които е купил с парите си: книги, ръчен часовник „Лъч“ и стара пишеща машина  „Континентал“, която той е купил от един познат адвокат през 1968 г..
Служителите на Софийската митрополия разказват, че през цялото време докато е бил патриарх, той е живеел в малка стая в зданието на Софийската митрополия, мебелировката, на която включва: диван, бюро от дъб, библиотека с книги и три стола за посетители. Той не обичал разточителството, за това храната му била скромна. За голям деликатес е считал печената скумрия.
Според отчетите, патриарх Максим е получавал 680 лева заплата, от които 100 лева оставал за себе си, а останалите ги давал в детския дом за деца със слабо зрение в софийския квартал „Надежда“. На този детски дом патриарх Максим всеки месец е привеждал пари почти 30 години.

Въпреки че управляващите продължават да популяризират митът за „пренаселване“ в реалния свят е напълно различна ситуация.
В действителност, ние бързо се приближаваме към точката, където раждаемостта ще падне толкова ниско, че реална заплаха ще бъде липсата на население.
Този факт е бил обсъждан в продължение на години от медии и смели учени, които не са се страхували да излязат срещу политическия елит.
Брой на ражданията в света през последните 30 години преживява рязък спад. Ако тази тенденция продължи, населението на света ще достигне своя връх скоро и след това ще започне тайнствено и опасено снижение.
Ето какво се говори в отчетите на Световната банка:
През последните 30 години, прираста на населението е намалял от два процента до половин процент годишно и се очаква тази тенденция ще продължи. През 1995 г.  е имало около 5,7 милиарда души, което е почти два пъти повече, отколкото през 1970. Следващите 25 години ще се добавят още 2,5 милиарда души, 90 процента от тях са родени в развиващите се страни.
В повечето развиващи се страни, намаляването на смъртността на 20 или повече години бе предшествано от намаляване на раждаемостта, което е довело до рекорден растеж на населението до 3 или 4 процента годишно. От 1960 г. насам, раждаемостта в развиващите се страни, както и в развитите страни започва да намалява рязко, с изключение в Субсахарска Африка и Близкия изток. Днес бедните страни продължават да имат най-висока раждаемост, въпреки че деца са по-малко, отколкото преди.
Всеки път, когато населението се увеличава значително, както се е случило през последните няколко стотин години, жителите са казвали, че им прираст на населението и това ще доведе до хаос и недостиг на ресурсите.
Разбира се, тези прогнози не са се сбъдне, защото населението на Земята е малко.
Недостига на ресурси е резултат от действията на присъстващите хора на тази земя. Ако хората се уважават едни други, опазват околната среда, то леко могат да обезпечат още 7 милиарда души повече, отколкото сме сега.

Един от най-известните привърженици на Движението за свободен софтуер Ричард Столман, в скорошно интервю, изрази становището за Apple и други търговски компании, които насърчават собственическия софтуер със затворен код. Според него, тези фирми умишлено се опитват да ограничат свободата на потребителите, преди всичко поради собствената си търговска изгода.
„Бих казал, че Движението за свободен софтуер е изминало около половината от желания път. Успяхме да изградим една голяма общност, но има още много какво да направя за компютърните потребители, „- каза Ричард Столман. – В тази борба, в Движението за свободен софтуер имаме сериозен враг. Тези компании са много силни. Те умело намират нови начини, за да контролират потребителите. В наше време, хора, които използват собственически софтуер – програми, изходен код, който е скрит, и които се разпространяват при условие на изключителните права на  собственика, почти сигурно ще използват злонамерен софтуер.“
Когато го попитали какво има в предвид под злонамерени функции, Ричард Столман казал: „Има три вида: шпиониране на потребителя, ограничение на потребителя и задни вратички. В операционната система Windows са встроени и трите. Microsoft може да инсталирате кръпка към вашия компютър, без да се иска разрешение. Flash Player има злонамерени характеристики, както и при много мобилни телефони.
Цифрови белезници са най-често разпространените злонамерени функции. Те ви ограничава в това, което можете да направите с данните от собствения си компютър. Apple, разбира се, разпространява най-много цифрови белезници в историята.
Ако хората не знаят за тези проблеми, те избират въз основа на непосредственото удобство и нищо повече. Така потребителите могат да бъдат притиснати дотолкова, че напълно да се откажат от свободата си, заради комбинация от удобни функции, поради външен натиск и ефекта на мрежата.
Защото, ако имате смелост ще признаете вредата, която те нанасят, а след това ще можете да отвърнете на удара. „

Бил направен експеримент. Бълхи били поставени в стъклен буркан с капак. Първо те се опитали да излязат от буркана, но имало преграда, която ги отделяла от свободата. Бълхите скачали, скачали и накрая се успокоили. Така насекомите живели две седмици.
Експериментаторите махнали капака на буркана, но бълхите продължавали да се държат така, сякаш капака бил там. Те не могли да преминат бариерата, която съществувала в тяхното въображение.
Така се случва и с хората днес. Дали съществува преграда или не няма значение, тя е в главите им. Обществото още от детството ни диктува какво да правим и какво не. Тук не става дума за морални ценности, а за спъване на инициативата.
Когато човек е ограничен, той представа да мечтае. Много малко от хората се отърсват от подобни зависимости вследствие, на което творят и създават, организират свой бизнес и не се стряскат пред думата „невъзможно“.
За творческия гений на човека  няма граници и забрани.

Ако един си отива, то мястото му се заема от друг, но винаги има някой, който прави истинската политика, прикривайки мазните мутри на маскиращите се с привлекателни титли правителствени чиновници.
Те са прозрачни за хората. Те не са избрани, а назначени на ключови постове, в резултат на което ние за пореден път имаме ново псевдоправителство.
То функционира на основата на колегиална политическа философия или теорията на някой политик с „някакъв оттенък“ и диктаторски залитания, надяващ се някога да управлява света.