Близък приятел на Моцарт бил голям шегаджия. Веднъж той решил да му погоди номер и му изпратил огромен пакет, в който нямало нищо друго, освен амбалажна хартия и малка бележка:
„Уважаеми Волфганг, аз съм жив и здрав“.
Няколко дена по-късно шегаджията получил огромна тежка кутия. Когато я отворил в нея намерил голям камък, на който било написано:
„Скъпи приятели, когато получих бележката ти, този камък падна от сърцето ми!“
Влака закъснявал, а в него пътувал преподавателят от Католическия университет в Люблин отец Карол Войтила.
Поради отсъствие на изпитващият, студентите, които дошли за изпит си тръгнали. Останал само един свещеник от тях, който не познавал Войтила по лице, защото не ходел на лекциите му, но се готвил за изпита по чужди записки.
Два часа по-късно без дъх в аудиторията влетял Войтила. Той бил на възраст не много по-голям от чакащия го студент за изпита. Свещеникът се зарадвал, че няма сам да държи изпита и попитал
– И вие ли за изпита?
– Да, за изпита – потвърдил Войтила.
– Този тип закъснява. Всички си отидоха, а аз чакам, защото трябва да изкарам изпита днес, – обяснил студента.
– А ти познаваш ли Войтила?
– Не. Изглежда е много скучен тип. Не съм ходил на лекциите му. Разказвали са ми, че лекциите му са доста абстрактни и много трудни, – казал студента.
Дума по дума, в разговора двамата прехвърлили материала за изпита. Войтила питал, слушал и обяснявал по-трудните философски проблеми.
Изведнъж студентът скочил:
– Вие сте така добре подготвен! Моля ви, когато влезе преподавателят, не влизайте преди мен, защото след вас, аз навярно ще се проваля.
Навярно можете да си представите, колко бил изненадан студентът, когато чул:
– Дайте си студентската книжка, аз съм Войтила.
Свещеникът получил четири плюс по петобалната система…
Карол Войтила е светското име на папа Йоан Павел II.
Аркадий Укупник отишъл на вечеря и попаднал на едно от националните тържества, в кулминационния момент на който се избирал крал на празника.
На всеки посетител в ресторанта бил поднесен десерт и само в един от тях се намирала перла.
Намерилият перлата тази вечер ставал главен на празника. Да, но тези правила на гостите били обяснени на гръцки език, а Аркадий не бил силен по този език.
Когато усетил, че нещо твърдо го ударило в зъбите, той веднага извикал управителят на ресторанта.
Всичко бързо се изяснило и Укупник буквално за ръцете бил издърпан на сцената. Посипали го с розови листенца и го обявили за крал на празника.
А щастливата перла обърнал на следващия ден в злато и го връчил на жена си под формата на медальон.
Щайниц играл във Виена срещу залог с австрийския банкер Епщейн.
В един момент Щайниц се замислил малко повече.
– Е, – недоволно казал Епщайн.
Щайниц направил ход, но тогава банкерът се замислил по-дълго, изход от положението нямало.
– Е, – казал световният шампион по шах.
– Вие се забравяте! – възкликнал богаташът, възмутен от такъв тон. – Знаете ли, с кого си имате работа?
– Не се безпокойте, прекрасно зная, – хладнокръвно отговорил Щайниц. – Вие сте Епщайн на фондовата борса, а аз Епщайн на шахматната дъска.
Щайниц имал финансови затруднения и си изкарвал прехраната като играел в кафене „Гамбит“. Веднъж той намерил подходящ партньор, който плащал по фунт за всяка загубена партия.
Щайниц му давал коня си предврително и независимо от това печелел.
Един от приятелите на шампиона го посъветвал:
– Така ще загубиш всичките си клиенти, ако само ги побеждаваш. Понякога е полезно и да загубиш.
На Щайниц този съвет му изглеждал разумен. В една от партиите, умишлено поставил офицера и се признал за победен.
Смесил фигурите и отново започнал да ги нарежда. Но всичко било дотук. Щастливият човек скочил от стола и радостно възкликнал:
– Аз спечелих срещу световния шампион! Мечтата ми се сбъдна!
И с тези думи той изтичал на улицата и повече никога повече не дошъл в кафенето.