Аркадий Укупник още от детството си бил много отговорен човек. Когато се готвел за какво да е, правел го много старателно. Може би за това на Укупник никога не му стигало времето.

Например, за подготовка на изпита по история, бъдещият певец имал само една нощ.

И тук Укупник се предал. Спяло му се безумно много. Упорствал, но силите му не били безгранични.

Тялото му казвало:

– Трябва да спиш.

Успял да научи само един от въпросите, за реформите на Столипин. Останалите прочел, но вече нищо не разбирал.

На следващата сутрин отишъл в училище, целия се тресял и уплашено си говорел:

– Това е края, ще се проваля. Невъзможно е от 70 въпроса да измъкна само този, на който знам отговора.

С треперещи ръце изтеглил билета и не повярвал на очите си. Паднало му се да говори за реформите на Столипин.

„Провървя ми! – помислил си щастлив Укупник“.

Той дълго време не можел да повярва, че толкова лесно се е отървал.

– Може би това е подарък за мен, поради моята упоритост и старание?!

Но повече Укупник не експериментирал. За всеки следващ изпит бил готов 100 процента.

След концерт на Виенявски към него се обърнала възторжена негова фенка:

– Посъветвайте ме маестро, какво трябва да направя, за да може вашата божествена музика винаги да бъде с мен?

– Станете цигулка на Страдивари, – отговорил музиканта.

Знанията на Бах по хармония бил несравним с тези на нито един смъртен. Може би това е, защото той не търпял неразрешени акорди.

Откъси от музикални фрази измъчвали слуха на гения и според съвременниците му, нямало по-сигурно средство да го нервират освен по този начин.

Веднъж Бах отишъл на някакъв прием. Там музицирал много посредствен любител, който като видял великия композитор се объркал, скочил и прекъснал свиренето си. За нещастие спрял на дисонантен акорд.

Без да поздрави околните, не обръщайки внимание и на уплашения изпълнител, разгневения Бах се втурнал към инструмента.

Разярен лъв атакуващ гладиатор би изглеждал като овца в сравнение с  Йохан Себастиан.

Без да седне, той довел проклетият акорд до правилна каданса. След това Бах въздъхнал, поправил перуката си и отишъл да се здрависа със домакина.

Леонардо много шифрирал, за да се разкрият идеите му постепенно, когато човечеството „узрее“ за тях.

Изобретателят е писал с лява ръка и с много малки букви, от дясно на ляво.
Но и това не било достатъчно, той преобръщал всички букви в огледален образ.

Говорел със загадки, пръскал метафорични пророчества, обичал да съставя ребуси.

Леонардо не подписвал своите произведения, но на тях има знак за разпознаване. Например, ако се вгледате в картините му, ще забележите символична излитаща птица. Такива знаци имало не много, затова неговите произведение били открити след един век.

Както се случило с мадоната от Бенуа, която дълго време пътувала като домашна икона, която превозвали странстващи актьори със себе си.

Солертински изпитвал удоволствие от …. всякакви похвали.

Даже да го похвали съвсем празен човек, той бил доволен.

Веднъж казал:

– Особено сладко е, да те хвали подлец, който те ругае зад гърба ти. Защото с нова сила ще се заеме със своето занимание, като излезе от стаята. Нека всеки се занимава с това, което умее да прави най-добре!