Когато помолили Нютон да публикува някои свои работи в трудовете на Кралското научно общество, той се съгласил при едно условие, името на автора да не се посочва.
За да разреши недоумението, възникнало по въпроса, Нютон обяснил:
– Извесността може да разшири кръга на моите познати, а аз всячески се стремя да огранича броя им.

Веднъж Шукшин се разхождал с малката си дъщеря. По пътя срещнал стар приятел. Отишли с него до близкият ресторант. Пийнали си, по разговорили се.
За дъщеря си, която оставил за минута на входа, съвсем забравил, а когато си спомнил и изскочил на улицата, нея я нямало.
Паникьосан обиколил целия район, всички дворове и веранди …
Докато бягал, дал обет: ако намери дъщеря си, в устата си да не сложи капка алкохол.
Накрая я открил. А обетът си не нарушавал нито на Нова година, нито на рожден ден ….
Веднъж след поредното снимане на филма „Те се сражаваха за родината“ екипът бил на гости у Михаил Шолохов. Домакинът уговарял Шукшин да изпие поне една глътка шампанско, но той категорично отказал.
Тогава Шолохов обидено казал:
– Когато ти дойда на гости в Москва, дори до чаша с чай няма да се докосна!

На някакъв прием Чарли Чаплин изпълнил пред събралите се гости много сложна оперна ария.
Когато той завършил един от гостите възкликнал:
– Страхотно! Нямах представа, че пеете толкова хубаво.
– О, ни най-малко. – засмял се Чаплин, – аз никога не съм умеел да пея. Сега просто имитирах известен тенор, който слушах в операта.

Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.

Великият княз Михаил Павлович, не обичал Глинка и не могъл да понася музиката му.
Когато трябвало да накаже своите провинили се офицери и да ги остави под арест, той ги изпращал на преставления, в които давали операта на Глинка „Руслан и Людмила“ и им казвал:
– По ужасно мъчение за вас не мога да измисля!….