Веднъж един журналист попитал Росини:
– Маестро, в живота ви всичко лесно ви се отдава: слава, пари, любовта на публиката. Кажете, как успявате да се превърнете в любимец на съдбата?
– В действителност, съдбата наистина ми обича, – усмихнал се Росини, – но това е само по една причина. Съдбата е като жената. Те презира тези, които смирено молят за нейната любов. Аз не ѝ обръщам внимание, но здраво се държа за подгъва на разкошната ѝ рокля.

На среща с Аркадий Стругацкий му задали въпрос:
– Какво мислите за решението на правителството да засили борбата срещу пиенето и алкохола?
А.H.Стpугацкий запонал да мърмори под носа си нещо неразбиремо, от което се чуло:
– Разбира се,….. това е правилно, …. това трябва да се направи ….
После въздъхнал и ясно казал:
– Всъщност този въпрос не е адресиран правилно. Аз самият съм потребител на тези гадости.

Веднъж със Сен Санс разговарял диригент, който имал прекалено голямо самочувствие.
Самоувереният диригентът безапелационно заявил:
– В симфониите е неумесно да се използват тромбони.
Изненаданият Сен Санс му намекнал:
– Великият Бетховен си е позволил това и в неговите симфонии доста често звучат тромбони.
Разгорещен диригентът закрещял:
– Какво си позволява той! Изглежда е решил, че щом е Бетховен, всичко му е разрешено!
– О, не трябва толкова много да се вълнувате, господине! – казал Сен Санс. За Бетховен всико е били възможно, но за вас, това не е така…. Просто всеки трябва да се занимава със своите работи.

По време на турне в Америка към Шаляпин приближила една жена, която се представила като горещ почитател на неговия талант.
Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца намира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната почитателка.
Изведнъж се появил фотограф.
– Мога ли да ви помоля, господи Шаляпин, да се усмихнете? – попитал го той.
Шаляпин се възползвал от тази възможност и се обърнал към натрапилата му се събеседница.
– Трябва да се разделя с вас, госпожице. Чухте, че фотографът ме помоли да направя приятно изражение на лицето си.

Известно е, че бракът на Чайковски бил изключително неудачен.
На въпроса:
– Какво ви накара да се ожените?
Чайковски неизменно отговарял:
– Много просто, аз обърках жена си с моята Татяна.
Той имал предвид Татяна от неговата опера „Евгений Онегин“.