През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Страно е, че Берлиоз започнал да е насочва към музиката още от детството си, но не можел да търпи пианото. Зато пък с удоволствие свирел на китара, флейта и флежолет.
Той имал изключителна памет и до съвършенство овладял пеенето направо от партитура.
Когато пристигнал в Париж, младият Хектор, решил  първо да постъпи в хор. Той отишъл на прослушването. Там с изненада го попитали:
– Къде са ви нотите, млади човече?
– Защо са ми? – попитал учудено Берлиоз.
– Вие сте дошли на прослушване, нали? Как мислите да пеете, ако нямате нотен запис?
Берлиоз отговорил:
– Много просто.
– А какво ще пеете?
– Каквото поискате. Дайте ми каква да е партитура, солфеж или тетрадка със ноти.
– Вие пеете направо от листа? – изненадал се ръководителят на хора. – А по памет можете ли нещо да ни изпеете?
– Това е лесно. По памет зная оперите:  „Вестал“, „Кортес“, „Стратоника:, „Едип“, също „Ифигения „, „Орфей“, „Армида“…..
– Достатъчно. Непостижима памет! Тогава изпейте арията от „Едип“ „Тя ме обсипва….“
Берлиоз под акомпанимента на цигулка превъзходно изпълнил арията и бил приет в хора.

Забележителният музикален талант на Жорж Бизе бил толкова ярко проявен в детството му, че бил приет в Парижката консерватория на девет години.
На 19 години младият Бизе бил завършил обучението си и вече се бил наложил като професионален композитор.
Един слаб композитор се изказал за преждевременен талант на Бизе с усмивка:
– Който рано е разцъфтял, трябва да дава и начални плодове.
Когато предали тези думи на Бизе, младият композитор се засмял и отговорил:
– Очевидно, той смята да разцъфти, след като навърши седемдесет.

Лекарят, чиито услуги ползвал Дюма, го помолил да напише отзив за него.
Известният писател написал следното:
„В района, който обслужва доктор N. трябва да се ликвидират болниците“.
Това докторът оценил като признание за неговите заслуги.
Но това, което написал Дюма по-нататък охладило неговото самочувствие.
„Вместо това трябва да се открият две нови гробища“.

Евгени Леонов пристигнал във Финландия, за да участва във филма „За кибрит“ по едноименен роман на фински писател.
Преди снимките му предложили да се срещне с преподаватели и студенти от университета в Хелзинки. Артистът с удоволствие се съгласил, тъй като знаел за своята популярност сред финската публика.
В университета го очаквал неприятен сюрприз. Още не излязал на сцената и го освиркали. Леонов се смутил и се оттеглил зад кулисите
Обяснили му, че колкото по-силно свиркат, толкова е по-голяма любовта на зрителите. Такива били финските обичай.
Тогава Леонов излязъл радостен на сцената, сложил двата си пръста в устата и изсвирил оглушително.