Когато Хари Бонд от Бирмингам дал дома си под наем на една възрастна двойка от Полша, той нямал представа какво го очаква….
Когато дошъл за наема, на мястото на дома си заварих руини.
Такъв погром е извършила местната полицията, когато разбрала, че в този дом е оборудвана плантация за марихуана.
Полицията е унищожила 400 храста марихуана, всеки от които струвал 1000 фунта.

Една вечер се отбих в клуба и заварих там пет-шест младежи, които уединени в едно ъгълче, пиеха и тихо разговаряха. Седнах при тях. След малко някой спомена името на Дечо и това накара младия човек до мен така да се разпали, че той говори, без да млъкне, цели десет минути. Говори така, както че ли темата на разговора му е много близо до сърцето. Никой не го прекъсна, всички го слушаха с интерес. Младежът сипеше похвали и думите му бяха пронизани от искрен и неудържим възторг:

– Да знаете колко е добра госпожа Димова, а какви дъщерите има само. Те живеят тук в града. Не можете да си представите с какво усърдие, с каква всеотдайност, с какво удоволствие и радост се трудят. Госпожа Димова дава уроци по музика, а дъщерите й се занимават с разни изкуства, рисуване, бродиране и ……

Аз го слушах така внимателно, както и останалите, и знаех, че казва истината и нищо не преувеличава. Но ето че той пренесе похвалите към тъй наречения глава на това изоставено семейство Дечо Димов.

Младежът продължи:

– Щастието на това семейството се помрачава само от едно, отсъствието на господин Димов. Трогателно е да видите колко го обичат и уважават. За съжаление е принуден да живее далеч от родината си.  Но голяма е мъката  и на самия Димов, който копнее за родината. Праща писма с всеки параход. Мечтае да се върне у дома през отпуската, но не може поради малката заплата. И въпреки всичко той във всяко писмо изразява надежда, че ще има щастието да си дойде със следващия параход или с по-следващия. Неговата самопожертвователност е върхът на благородството, защото като истински съпруг и баща, той се лишавал от всичко, само и само да може да изпраща на семейството всеки месец част от заплатата си. Представете си как на негово място един егоист би похарчил тези пари за пътешествие през океана.

Дотук „издържах “, но повече не можах и се намесих. Беше ясно, че младежът е зле осведомен и аз сметнах за свой дълг да му кажа истината:

– По дяволите! Това са глупости. Дечо Димов заряза семейството си, това е истината. Може и да им пише, но аз не съм луд да повярвам в това, без да съм видял писмата. Може и да жадува да се върне в родината при захвърленото семейство, но който го познава, никога няма да повярва. Обаче в едно не може да има никакво съмнение, той нито веднъж не им е изпратил дори долар и никога не е имал намерение да им прати. Той е най-презряното, най-бездушното и най-глупавото същество на тоя свят…

По нервните тръпки, които пробягаха по лицата около мен, усетих смътно, че нещо става. Причината беше в мен, но аз не знаех това.

Когато стигнах до средата на последното изречение, някой ме сграбчи за ръката и процеди в ухото ми:

— За бога, млъкнете! Този млад човек е сгоден за една от дъщерите на Дечо Димов.

Бен Томпсън бил учител, който зарязал  училището си. Роден е в Съединените щати. Освен това бил гимнастик и студент по медицина.
Американците воювали с Великобритания за независимост. На коя страна да застане Бен? На американска или на английска?
Злите езици говорят, че избрал и двете. Бил шпионин на англичаните и на американците. Нещо като двоен агент. Но англичаните никога не узнали това и крал Джордж III дори посветил Бен в рицарско звание.
Бен обичал силните предизвикателства на войната. Казвал, че не иска „да вегетира в Англия“. И какво направил?
Заминал в Бавария като съветник на правителството по военните въпроси и през 1793 г. станал министър на войната.
Като военен министър Бен скроил хитър план. По улиците било пълно с просяци, а в армията не достигали военни облекла. Бен решил да накара просяците да шият униформи. Но с какво да ги нахрани? След много проучвания установил, че най-евтината храна е рядката вегетарианска супа. Толкова се запалил от идеите си, че публикувал рецептите в готварска книга.
По-късно го осенило и второ решение. Той впрегнал войниците на работа. Те отглеждали картофите за супата, с която хранел просяците, които шиели униформите. Планът имал страхотен успех.
Умният Бен направил и много други интересни открития. Нов комин за къщите, нова готварска печка и кафеник.
Най-накрая открил и триенето. Един ден Бен наблюдавал изработката на оръдие. Цевта му била пробита със свредел. Бен усещал топлината, която се носела от оръдието. По онова време хората смятали, че топлината е невидима течност.
Бен установил, че ако се използва тъп свредел се отделя повече топлина. Затова заключил, че топлината се произвежда от свредела. Бил прав. Тъпата бургия имала грапавини по повърхността си, за това се получавало повече триене, а от там и повече топлина.

Шарл Морис дьо Талъран – Перигор или просто Талъран е френски дипломат и политик, а името му е станало нарицателно за хитър и безпринципен човек.
Започнал кариерата си като свещеник достигнал до поста министър на външните работи.
Той помагал за създаването и свалянето на империята оглавена от Наполеон. След поражението на Франция във войната и детронирането на Наполеон, Тейлъран започнал да представлява интересите на краля, допринасяйки за възстановяването на династията на Бурбоните. Тогава той отново станал министър на външните работи в правителството на Луи Филип.
През цялото това време, той не пропускал да вземе подкупи от различни държави и да тъче коварни политически интриги из цяла Европа.
След смъртта му често се шегували: „Тейлър умря, защо му е трябвало това“?