В Туркменистан се намира газов кратер, който гори повече от 40 години.
В центъра на пустинята Каракум в Туркменистан се намира „Вратата на ада“. Именно така наричат местните газовия кратер Дарваза, заради непрекъснатото горене.
Диаметърът му е около 60 метра, а дълбочината 20 метра.
Този кратер се е образувал през 1971 г. по време на геологичното проучване на района.
Когато пробивали земята, изведнъж земята се срутила, образувайки голям кратер, от който изтичал газ.
За щастие, по времето на срутването, никой от изследователите не е наранен. Отделеният газ бил отровен. За да не отрови живеещите животни и хора в близост, решили да го запалят. Очаквали, че газът в кратера ще изгори, но той продължава да гори и до днес.
На близко се намират още два такива кратера. Но налягането на излизащия газ в тях е много слабо.

Това се е случило на 14 май 1939 година в Перу. Тогава е фиксирано раждането на най-малката представителка на жените.
Тя се казва Лина Медина. Родена е на 27 септември 1933 г. При раждането тя е била на 5 години, 7 медеца и 21 дни.
Родителите на Лина я докарали в болницата, защото имала голямо образование в коремната област. След прегледа било установено, че момиченцето е в 7-мия месец от бременността си.
Закаралия в столицата на Перу, за да се потвърди диагнозата. Там я оперирали.
На 14 май 1939 г. Лина Медина родила чрез цезарово сечение момче с тегло с 2,7 кг. Детето е наречено на опериращия лекар Херардо.
Лина никога не е давала подробности около зачатието. Така бащата на бебето останал неизвестен.
Възпитали Херардо като брат на Лина. За това, че Лина е негова майка, а не сестра той научава малко преди смъртта си. Бил е на 40 години.
Открити са само две снимки документиращи този факт.

Най-малкото оживяло новородено е американската гражданка Амила Тейлър. Тя се е родила на 22 седмица от бременността на майката й. Новороденото е тежало само 284 грама и е било дълго 24 сантиметра.
Трябва да дадем дължимото на лекарите извършили такова чудо. За да оцелее дете с толкава малко тегло са нужни големи усилия от страна на специалистите.
Почти 100% от случаите са на изкуствено дишане и първите хранения се извършват изключително парентерално, т.е. чрез въвеждане на аминокиселини и мастни емулсии във вената.
Вижте снимката, където писалката е много по-дебели от крака на това крехко създание. Какво майсторство трябва да се притежава, за да се сложи катетър във вената за въвеждане на нужните разтвори.

Тя беше заболяла на шестнадесет години. Паднала на леда и получила частична парализа, от чиито последици не се възстанови напълно до края на живота си. След това падане лежала на легло две години, и то само по гръб. През това време викали всички известни лекари, но те се оказали безсилни. В онези дни много се говореше за доктор Продев, но някои го смятаха за шарлатанин.
Един ден Наско отишъл у тях и казал:
– Вие кого ли не сте викали, опитайте сега и този шарлатанин. Той сега е в града и лекува богатите скъпо, а бедните даром. Видях как сложи ръце над главата на Дечо, а после му взе патериците и оня закрачи, като че ли никога нищо не му е имало. Видях го да върши такива чудеса и с други сакати. Хайде, тук няма лъжа. Повикайте доктор Продев.
Докторът дошъл. Момичето лежало по гръб в леглото. Продев разтворил прозорците  и казал кратка, но гореща молитва. После прегърнал момичето през рамо и рекъл:
– А сега, дете мое, да поседнем.
Близките се уплашили и поискали да го спрат, но той не им обърнал внимание и привдигнал болната. Тя стояла седнала няколко минути, без да й призлее или да усети пристъп на слабост.
След това докторът казал:
– А сега, дете мое, да се поразходим.
Той й помогнал да стане и тя, опирайки се на ръката му, направила няколко крачки. Тогава Продев казал:
– Направих всичко, каквото можах. Но тя не е излекувана. И едва ли някога ще се излекува. Няма да може да ходи на големи разстояния, но ако всеки ден прави упражнения, скоро ще може да изминава стотина-двеста крачки и вероятно ще трябва да се задоволи с това до края на живота си.
Той взел за визитата 150 лева, но свършил работа за много повече. Защото от осемнадесетата до петдесет и шестата си година тя винаги можеше да измине няколкостотин крачки без почивка, а неведнъж се е случвало да изминава и по четвърт миля, без много да се умори.

Капибарата е най-големият гризач в света. Те са гигантски морски свинчета и живеят на групи, както в родината си Южна Америка.
В една туристическа база в Перу едновременно били спасени две животни кипибара, която нарекли Чарли и куче на име Пачо. След като бил спасен, Чарли бил държан в едно местно семейство като домашен любимец.
Кипибарата е много мило животно, но е лош домашен любимец. За това спасителите на Чарли решили да го пуснат на свобода, но той продължавал да се връща в къщата и да търси Пачо.
Днес Пачо и Чарли са неразделни. Ако Чарли плува твърде дълбоко, когато двамата плават, Пачо го спасява, а на свой ред, Чарли често изчиства храната, за да я споделя с Пачо.