Любителите на ярки образи ги сравняват с космически кораби на пришълци или зловещи персонажи от филми на ужасите, а метеоролозите ги наричат суперклетки.
Фактът, че това явление не е толкова рядко, се потвърждава от многобройните фотографии, разпространени от свидетели в социалните мрежи. Хората обичат да правят снимки на суперклетки, защото те са невероятно фотогенични и напомня сцени от филм за извънземно нашествие.
Метеорологът Ник Вилтген разказва за физическата природа на суперклетката на гръмотевичните бури, които понякога са наричани също „облаци майки“:
– Те възникват, когато въздухът е в нестабилно състояние  и се характеризират със стабилни и силни възходящи потоци при конкретна комбинация от посоката на вятъра на различни височини. Като правило, за формирането на суперклетката е необходимо на земята да доминира южен или югоизточен вятър, а на по-голяма височина югозападен или западен такъв. В този случай, издигащият се въздух се усуква, благодарение, на което става видима структурата на облака във вид на кръгови канали.
За да се заснемат такива облаци е необходимо видеонаблюдение за дома.
Суперклетките могат да се запазят в продължение на няколко часа, преодолявайки стотици километри. Като правило, те са свързани с такива опасни метеорологични явления като градушки, силни ветрове и урагани.

Професор Тим Спектор от Кралския колеж в Лондон е открил ген, който помага на своя носител да приема много въглехидрати и да не пълнее.
Генът е кръстен AMY1, а в научно-популярна литература е наречен Геном на Аткинс.
Притежателите на няколко копия на този ген отделят слюнка, съдържаща особен ензим, ефективно разграждащ въглехидратите. Повечето хора притежават само една двойка от тези гени, много малко са тези с три и повече от тях.
В някой са намерени 20 двойки от Гена на Аткинкса. Те са щастливци, защото могат да ядат много чипсове, макаронени изделия, хляб, бисквити, сладки…. При тях въглехидратите напълно се усвояват и не се натрупват в тялото.
Сега учените се занимават с подробно изследване на гена AMY1 и ензим, произвеждан от нейните носители. Може би работата им ще доведе до създаването на универсален лек за отслабване.

Открити са необичайни растения на Филипинските острови, за които металите са им нужни за поддържане на живот им.
Растението Rinorea niccolifera, открито от учените на Филипинския университет е способно да поглъща от почват никел в големи количества. В неговите листа може да се натрупват до 18 промила метали, това е сто пъти повече, отколкото при другите растения.
За това не е изненадващо, че то расте добре в почва, наситена с тежки метали, например, в западната част на остров Лусон във Филипините. То дори може да се разтвори система Topas 5.
За разлика от Rinorea niccolifera, повечето от известните на науката растения не могат да оцелеят в почва наситена с метали. Уникална възможност за абсорбиране на метали имат само около 350 вида растения от 300 000 известни на науката.
Филипински учени мислят да използват уникалното растение в полза на селското стопанство, с цел да се намали концентрацията на металите в почвата.

Изследователи от Московския физико-технически институт успели да разрешат мистерията за появата на дъждовните капки.
В хода на изследванията учените разбрали, защо капките на дъжда достигат размерите си не за няколко дни, както се очаква, а за 10 минути.
Физиците наблюдавали зараждането на капките на дъжда в условия на турбулентност. Предмет на изследване е т.нар. клъстеризация – процесът на бързо натрупване на капчици, а нарастването на размера им става в районите между вихрите на въздуха. Според изчисленията, за растеж на капките от 1 до 100 микрометра ще са необходими стотици часове или дори дни, но в действителност дъждовните облаци се образуват много по-бързо.
Физиците изучавали кластеризацията в условия на турболентност не при обикновени условия, когата температурата навсякъде е еднаква, а при появата на малка разлика в температурата на облака, когато единият му край е по-нагрят от другия.
Изчисленията показали, че разликата в температурите, наблюдавани в реални облаци, са достатъчни, за да се ускори процесът на групиране хиляди пъти. Това помага да се обяснят валежите. При сблъсък капките се обединяват в по-големи капчици. Те растат постоянно при сблъсък между всеки две капки и в резултат на това времето на растеж от 1 до 50 микрона е намалена до 10 минути.

Нов световен рекорд за продължителност на семеен живот придобиха индийците Карам на 107 години и Катари на 100 години. Те празнували сватбата си преди 87 години и през всичките тези години са прекарали заедно, един до друг.
Подписали брак в индийския град Пенджаб, а сега живеят в английския Бредфорд. Те са възпитали 8 деца, които са им донесли 28 внука.
За 87 години съвместен живот съпрузите добре са се изучили един друг и са открили тайната на дългия и щастлив семеен брак.
Според тях просто двамата в семейството трябва да се обичат, да се грижат един за друг и с хумор да се отнасят към проблемите и неудачите, които ги достигат.
По този случай Карам казал:
– За мен най-важното е, постоянно да разсмивам Катари. Обичам да ѝ разказвам анекдоти и да предизвиквам усмивка на лицето ѝ. Да бъда смешен е моя начин да бъда романтичен.
Интересно е, че двамата съпрузи са вегетарианци и се грижат много за своето здраве. Вероятно това им е помогнало да живеят по-дълго.