При сканиране на мозъка на деца, подложени на стрес в ранна детска възраст, учените забелязали, че някои области на мозъка, имат обемът по-малък, отколкото при нормално дете.
Известно количество стрес има в живота на човека при всяка възраст. Чрез стреса човек се обучава да избягва опасни и неприятни ситуации, изменя поведението си и променя навиците си към по-добро.
Въпреки това, постоянния хроничен стрес свързан с бедност, недостатъчно внимание или насилие, може да остави негативни следи до края на живота.
Екип от учени от Университета на Уисконсин в Медисън е успял да докаже, че стресовите фактори в ранна детска възраст необратимо променят развиващия се мозък на детето, особено засягащи области, свързани с обучението, паметта и емоционалното поведение.
Такива промени могат в бъдеще да имат отрицателно въздействие върху поведението, здравето и дори избора на любим човек.
До сега не е изяснено, защо събития ставащи в две-, три- или четиригодишна възраст, влияят на личността и поведението на човека до края на живота му.
Трябва да обръщаме внимание на това, в какви условия растат децата ни, защото ние формираме личности, които израстват от тях.

Използвайки листа от спанак и своя оригинална технология, биофизиците от Мичиганския университет са изяснили механизма на фотосинтезата, който до този момент не е бил известен на науката.
Фотосинтезата е важен биохимичен процес на планетата с помощта, на който растенията от въглероден диоксид и вода чрез слънчевата енергия, образуват глюкоза и кислород. По този начин, те осигуряват на всички живи организми хранителни вещества и кислород.
В биохимията фотосинтезата е важна реакция, възникваща при пренос на електрони. Тези реакции се използват в изкуствените системи за получаване на енергия. Учените са си поставили задача да изяснят, кое помага на растенита да правят този процес максимално ефективен. Растенията могат да произвеждат толкова енергия, колкото една трансформаторна подстанция.
В качеството на суровина биолозите използвали листа от спанак, минали през блендер и отделящи протеинови комплекси. В този модел, те използвали спектроскопски метод и с негова помощ улавяли фибриращите молекули, произлизащи по време на предаването на електрони по веригата.
Учените сравняват това с предаването на предмет от човек на човек. Ефективността на това предаване зависи от координирането на движението на ръката във всяко звено от мрежата. Така и молекулите, извършвайки вибрационни действия, повишават ефективността на пренос на електрони.
Получената информаия биоинжинерите могат да използват за конструиране на изкуствени фотосинтетични системи за получаване на енергия.

В залива на Гданск е намерена 200-годишният бутилка, очевидно с газирана вода – сода.
Полски археолози открили стара бутилка с надпис „Selters“, сред останките от корабокрушения на дълбочина 12 м близо до брега.
Кафявата бутилка с водата е висока 30 сантиметра. Това е рядка находка.
Тя датира от 1806-1830 години. Херметическите съдове по това време, в повечето случаи, съдържат вино или бира.
Освен нея, учените са открили останки от керамични съдове, както и малки чаши на сервиз.
Доктор Томаш Берднарц от Националния морски музей е казал, че бутилката съдържа оригинална газирана вода – сода, но първоначално е очаквал в нея да намерят вино.

Като начало нека да уточня какво точно имам в предвид. Всички преминаваме през това.
Вие заспивате и започвате да „летите“, не можете вече да контролирате мислите си, а те започват да генерират сън и изведнъж опаааа …… Неочаквано рязко „падате“ и се събуждате.
Дори не знам как да назова това явление….
За него съществува сложно непреводимо словосъчетание „hupnicjerk“, но ние все едно стигаме до въпроса: „Защо става именно така?“
Отговор естествено няма, но съществуват теории, които се мъчат да обеснят това явление.
Според една от тях, организмът е изработил такава реакция, защото имало е време, когато сме спали по клоните, по скалите или на други „удобни“ височини.
Това се случва, когато човек започва да заспива, с други думи тялото напълно се отпуска, т.е. това е пряк механизъм, който ни спасява при падане от високи места по време на сън.
Но човек не е спал толкова често на такива места, за да си изгради такъв рефлекс.
Други учени предполагат, че това забавя всички процеси в организма, но за това няма никакви доказателства.
Въпроса остава открит. Вие също можете да предложите някоя хипотеза. Ако я докажете, ще сте първия, който ще знае, защо се получава така.

Всеки от нас губи съзнание на регулярна ежедневна основа. Това състояние се нарича сън. На учените до днес не им се бе отдало възможност да разберат, коя част на мозъка контролира състоянието ни на сън и бодърстване. Сега те са успели да разрешат пъзела. Разгадаването на загадката е станало съвсем случайно, когато наблюдавали пациентка с епилепсия.
Експериментите с електронна стимулация на мозъка позволили на учените да активирате и деактивирате този вид ключ.
По време на изучаването на мозъка на пациентката един от електродите бил поставен в клауструма – тънък слой неврони, разположени между основните структури на мозъка. Този участък до сега не е изследвал с електроди поставяни по-надълбоко.
Когато в тази зона е бил насочен високо честотен електрически сигнал, пациентката е загубила съзнание. За разлика от епилиптичния припадък, когато човек спира всякаква активност, жената започнала да забавя говора си. Говорела все по-тихо и се движила бавно, до стигане на пълна неподвижност, когато тя не отговаряла на въпросите и не реагирала на визуална стимулация.
Когато електрода бил махнат от зоната, пациентката, която била в пълно безсъзнание се върнала към нормалното си състояние, без никакви спомени от това време.
Това откритие има голям потенциал за употреба при пациенти с епилепсия или гранични състояния на съзнанието, но сега то е в много ранен етап, към днешна дата този „ключ“ е тестван само върху един човек. Въпреки това, активирането на зоната за откриване на съзнанието е изключително важно за по-дълбоко разбиране на нашия мозък, казал е изследователят на проекта Кристоф Кох.
„В определени граници, ако знаем, как възниква съзнанието и какви части на мозъка участват в този процес, ние можем да разберем, кога е налице и кога не. Имат ли роботите съзнание? А човешкия ембрион?Имат ли съзнание котките, кучетата или червеите? Това откритие е изключително интригуващо, но това е само една тухла в огромната сграда на съзнанието, което се стремим да построим“.