Мравките се справят с математиката не по-зле от петокласник и смятат по-точно от маймуните.

Жана Резникова и Борис Рябко се занимават отдавна с интелектуалните и комутативни способности на тези индивиди. Този път те са изследвали способността им да смятат. Изучавайки много видове са се спрели на червените горски мравки, известни като едни от най-организираните видове.

Експертите направили устройство с множество лабиринти и входове. В едно от разклоненията се намирало разширение с меласа.

Първоначално те пуснали мравка разузнавач, дали ѝ възможност да се срещне с мравките събиращи храна. След това разузнавача бил отстранен. Експериментът се заключавал в това, другите мравки да намерят храната не по аромата оставен от разузнавача, а сами да достигнат до лакомството. И те се справили много добре с поставената задача.

Начина на комуникация при мравките е известен отдавна. Те трият антените си едни в други и така съобщават дадената информация.

Възможно е разузнавача да не е съобщил номера на съответния коридор, а да е дал информация за разстоянието до него, броят крачки или нещо от този род. Няма значение по какъв начин е станало това, но експериментът потвърждава, че мравките могат да използват количествени оценки и да предават един на друг числена информация.

Според Рябко вероятно те могат да четат най-малко до шест и да решават прости аритметични задачи, включващи събиране и изваждане. В по-ранни изследвания са открили, че мравките имат „абстрактното мислене и екстраполация.“

Кипящата вода и унищожителното налягане на хидротермалните изрочници, биха убили човек моментално.

Но такива места се явяват домове на невероятни и разнообрази организми.

Подводните горещи извори в Тихия океан са станали обиталище на гигантски червеи и миди, а в атлантическите източници са се приютили скариди без очи и други необикновенни обитатели.

С помощта на процеса, наречен „хемосинтеза“ за производството на енергия, тези дълбоководни жители виреят в наситени минерална води, които изтичат от изворите.

А някои форми на живот в тези тъмни дълбини дори могат да оцелеят с оскъдната светлина, излъчвана от източниците.

На пръв поглед това твърдение изглежда фантастика, но физиците отдавна знаят този факт. Въпреки това, не е толкова лесно да се докаже. Например, жител от последния етаж на висока сграда, остарява по-бързо от живущ в частен дом. Всъщност става дума за милиардна част от секундата.

За експеримента учените са използвали два атомни часовника, които изостават със секунда за 3,7 милиарда години.

Наблюдавайки часовници, поставени на 30 см един над друг, учените забелязали, че часовникът, който е бил по-отгоре е вървял по-бързо от другия.

Атомните часовници са демонстрирали въздействието на гравитацията: колкото си по-близо до повърхността на планетата, толкова по-бавно ти тече времето. За всеки фут над морското равнище, човек живеещ 79 години, остарява с около 90 милиардни от секундата.

В американския щат Охайо миналата година е  имало 11 земетресения. Местните власти ги свързват с газа, който се произвежда с помощта на хидравлично разрушаване на пластовете.

Този метод за добиване на газ е свързан със създаване на пукнатини в скалите, намиращи се на мястото на сондажите. Те са резултат от натиска на вискозни течности върху скалите.

Смята се, че земетресенията не са пряк резултат от раздробяването на скалите. Специалистите допускат, че сеизмичната активност е в следствие на проникване на разтвор в по-ранни неизвестни геологически пукнатини, които са свързани с кладенците, които се експлоатирани сега.

Като превантивна мярка било прекратено пускането на води в кладенците. Освен това в 8-километров радиус около мястото с най-висока амплитуда на земетресения била спряна работата на четири кладенеца.

Въпреки това, изпълнителният директор на една независима група от D & L Energy, отговорни за надзора на редица кладенци изказва съмнения, че производството на газ е причина за земетресенията в страната. Той твърди: „Ние управляваме около хиляда кладенци между Охайо и Пенсилвания, и никога не са имали проблеми със земетресения.“

Във всеки случай, остава фактът, че добивът на природни ресурси, ако не директно то косвено въздействие върху околната среда на дадена страна и по целия свят. В един свят, на нарастващото потребление на природни ресурси, много страни увеличават своите нужди. Направете си заключение за целесъобразността на растежа на световната индустрия. Не произвеждаме ли твърде много стоки и услуги, не се ли увеличава консумацията на природни ресурси, а това не влошава ли състоянието на околната среда?