Теорията около аномалията на Арарат е възникнала от една черно-бяла снимка направена през 1949г. от самолет на Военновъздушните сили на САЩ. На снимката върху склона на планината Арарат, само на 800  метра под върха покрити със сняг, се наблюдава странен обект.
Изследователи на Библията твърдят, че този странен обект е Ноевият ковчег, които е спрял там по време на потопа.
Аномалията представлява заоблено удължение, добре балансирано на края на склона, погребано в леда и снега. Военни самолети и спътници са снимали множество снимки на интересния артефакт.
Аномалията прилича на част от голяма лодка с дължина 1000 метра и 150 метра ширина. Тези размери приблизително се доближават до споменатите в Библията.
В едър план артефактът изглежда като изкуствен обект.
Защо правителството на САЩ не е разкрило цялата информация за аномалията на Арарат е все още неясно. Някои твърдят, че за тази цел, правителството ще трябва да разсекрети свръхсекретна шпионска информация на спътниците, което ще създаде много нежелани истерии от страна на медиите и обществеността.

В едно проучване, проведено учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, първото, което са установили е, че способността на хората да познае вкуса на мазнини се определя от вариантите на един единствен ген. Този ген се кодира като протеин CD36 и се намира в областта на езика определяща вкуса. При по-чувствителни хора този протеин се синтезира в по-големи количества.
Участващите 21 човека са били от групата на затлъстяващите хора. При някои от тях било определено високо ниво на протеин CD36, при други – ниска, а при трети заемал междинно положение.
Хората включени в експеримента били помолени да определят вкуса на съдържанието в три чашки. В едната от тях се намирало нелетливо масло, а в другите две, някакъв разтвор напомнящ течно масло, но не съдържащ мазнини. Участниците трябвало да изберат една от чашките различаваща се от другите две, като се ориентират само по вкусовите си усещания. Те не могли да помиришат или видят течностите, защото учените поставили специални щипки на носа и покрили чашките.
Учените установили, че хората, които са синтезирани повече протеин CD36, намерили по- лесно исканата течност. Те били осем пъти по-чувствителни към наличието на мазнини от тези, които имат по-малко от половината от протеина.

Интелектът на животните понякога ни поразява. Например, шимпанзето Канзи, което е на 29 години, знае 450 думи и може да общува с човек посредством компютър. Всеки ден използва около 30-40 думи. Но не само шимпанзетата са известни с невероятната си способност да мисли логично.
Свинята има отлична памет и интуиция. Тя отговаря на името си и разбира значението на някои думи. Решава по-добре тестове за мислене, отколкото някои примати.
Папагала Жако се смята за най-умната птица. Този папагал поразява със своята съобразителност и верност. Папагалът Алекс, с който се занимава с американски учен Ирен Паперберг от Университета в Аризона, отличава 50 различни обекти. Той може логично да обясни разликата между различните обекти.
Слоновете са много интелигентни и емоционални същества. Те скърбят за мъртвите си роднини и понякога могат да ги разпознаят по бивните и черепа.
Морски лъвове също са животни, които могат да мислят логично. Седем-годишен морски лъв Рио доказа съществуването на логическото мислене с помощта на специални тестове, в които определил че ако a=b и b=c, то a=c.
Кучето отдавна се смята за най-добрия приятел на човека. Те могат да научат 300 думи. Техният ум се сравнява с този на две годишно дете.
Враните имат най-голям размер на мозъка сред всички пернати. Те могат да мислят, да се обучават и да изпитват емоции. Много са изобретателни и могат да подберат нужния инструмент, за да изпълнят определена операция. Виждали ли сте врана да хвърля орехче върху камъните, за да го строши?
Според учените, африканските павиани имат поведение подобно на човека. Те имат сложна социална система. Изпитват стрес и мислят абстрактно.
Мравките са много хитри същества. Те се събират в големи групи и завземат по-малки, за да ги направи роби. Те отлично се ориентират по слънцето.
Делфините са един от малкото животни на земята, които могат да разпознават себе си в огледалото. Те знаят кои са техните майка, кой е лидера на група им и се отнасят различно към близки си.

Необикновената овца Джек, шпаньола Джеси и тяхната стопанка Алисън Сайнстадт живеят в малка ферма в графство Шропшър.

Всичко започнало преди шест месеца, когато няколко овце в стопанството се сдобили с потомство. Едно от агнетата се оказало доста слабо и Алисън решила да го подържи в дома си за известно време, за да го храни отделно с мляко, докато укрепне. Но станало нещо необикновенно, шпаньол Джеси започва да се грижи за агнето като за кученце. Агнето започна да показва взаимен интерес, така кучето станало негова „майка“.

Днес Джек е напълно уверен, че е овчарско куче. Дресираната овца уверено се разхожда на каишка с Джеси, донася хвърлената пръчка от стопанката му, скача през обръч и се опитва да управлява стадото от своите събратя, като истинско куче.

Джак изглежда доста комично и обърква другите овце. Но изглежда това не го притеснява, защото  си има добър приятел и любяща стопанка, към която изпитва нежни чувства. Единственото, което отличава Джек от Джеси са кулинарните пристрастия. Овцата все пак предпочита зелената трева.

Със своя пример Джек доказва, че овцете не отстъпват на кучетата, те са много по-умни, отколкото е прието да се смята.  Джек отговаря на името си, лесно се приспособява, съобразява нещата, проявява инициатива при обучение и умее да планира постъпките си. Това противоречи на древната репутацията на овцете. В много страни по света овцата се смятат за еталон на глупостта и упорството.

Може би, тези особености са били характерни само за първите овце – муфлони, опитомени преди много години в Месопотамия, Сирия и Турция. Дълго време те са източник на вълна, овчи кожи, месо, мазнини, сирене и мляко.

Но сега учените са реабилитирали овцата. Тези копитни животни, показват много високо ниво на интелигентност и се справят с такива задачи, които досега са правени само от примати!

Мистериозна болест при пингвините объркала учените. Поради някаква неизвестна причина, те започнали да губят перата си и да стават напълно плешиви.

Първите случаи на заболяването били регистрирани в Кейптаун. През 2006г. са били болни около 7% от птиците. За една година броят се увеличил до 18% и след това паднал до 11%. По-късно плешиви пингвини открили и в дивата природа.

Неизвестната болест е поразила, както аржентинските, така и южноафриканските пингвини.

Специалистите не могат да обяснят това явление. Много е вероятно птиците да губят перата си поради липсата на хранителни вещества и замърсяване на околната среда.