На дъното в падината, в района на Бахамските острови, е разкрито разнообразие от миниатюрни организми.
Много от тези организми са непознати за науката. Очевидно те се хранят със серни съединения, които са токсични за другите организми. Това би трябвало да зарадват тези, който мечтаят за живот криещ се в дълбокия океан, под ледената кора на спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн Енцелад.
Сините дълбини най-напред са се образували на сушата, а после са се запълнили с вода. Най-дълбоката от тях е Дина 202 метра, болшинството са наполовина по-малки.
През последните ледникови периоди морското равнище е падало 122 метра по-ниско, отколкото е сега. Дъждовете са пробивали пещери в крайбрежните варовити скали. Много от тях са рухнали и са се напълнили със солена вода. В тези тъмни дълбини няма кислород и почти никаква светлина. Над сините дълбини временно са се образували „шапка“ от малко по-плътна прясна вода, която практически не се е  смесвала със солената.
Тези места са изолирани от основните източници на храна и многообразието от форми на морски живот. Независимо от това, в негостоприемните дълбини е намерена богата екосистема, включително скариди, акари и други. Морският биолог Том Улиф от Техническия университет в САЩ е прекарал 30 години в търсене отговор на въпроса, с какво се хранят тези животни. Оказало се, че в основата на хранителната верига са микроорганизми.
Заедно с аспиранта Брет Гонзалес, той измерил температурата, солеността, киселинността, нивото на кислород и водороден сулфид в три басейна. Освен това изследователите взели от дълбините и изучавали в лабораториите образци от бактериални колонии. В един от сините отвори те покривали целите стени и можели да се откъртят с ръце.
Генетичен анализ направен от Джен Макалада от Университета в Пенсилвания показал, че заедно с неизвестни за науката видове там живеят и най-често срещаните микроорганизми, въпреки липсата на светлина и необходимостта да се хранят със сероводород.
Повечето бактерии живеят в сравнително тънък слой, където прясна вода се смесва със солената. Подобни условия могат да се намерят под повърхността на спътникът Европа в местата, където в пукнатините на леда попада богат материал от вулканичните изригвания на друг спътник на Юпитер Йо.

В Дорсет, югозападна Англия, жителите са били озадачени, от падащите сини кристали с размер до 3 см.  Стив Хорнсби твърди, че кристали са паднали в следобедните часове, когато  валял дъжд придружен с градушка
Най-напред самият той е мислил, че това е градушка. Стив е открил такива сини отломъци в градината си, били около дузина. Те били сини желеобразни кристали без мирис. За да ги събере той е използвал лъжица и буркан от конфитюр.
Представители от метеорологичната служба са изследвали страните находки и са заявили, че това не е метеорологично явление.
Стив Хорнсби бивш инженер от авиокомпания твърди, че преди дъжда небето е имало тъмножълт необичаен цвят.
Произхода на тези страни кристали за сега не е установен. Трябва да отбележим, че такива явления не се наблюдават за първи път в Англия. По-рано са били намерени бели желеобразни съсиреци с неправилна форма произхода, на които също не е  бил установен.

Педесет и две годишният жител на Аляска Клифтон Вайал попаднал в много силна снежна буря. Бил на 60 километра от най-близкото селище. Не можел нито да излезе от машината нито да я откопае. Заедно с автомобила си се оказал сам под снега.
Обикновено Клифтон взимал най-необходимото със себе си за непредвидими ситуации, дори с него обикновено били и двата му лабрадора. Но този път нямал нищо под ръка, а и кучетата не били с него. Бил облечен леко, но в автомобила му се оказал спален чувал и две банки с бира.
Роднините на Клифтон били далеч, а  да го потърси можел само човек от работата му. След като началникът му се обадил, че Клифтон отсъства, било организирано търсене. Той бил намерен след като прекарал 60 часа в снега при температура -20°С.
Както разказва пострадалият, поради много ниска температура и липсата на храна, почувствал слабост в цялото тяло, а два дни по-късно, започнал да халюцинира.
За да не умре Клифтон ял сняг и замръзналата в банките бира, която му дала необходимите вещества за да поддържа живота си през този период.

Това е комичен пример за обучаване на животни.
Заек се е научил да управлява стадо овце, подражавайки на куче, коeто  не напразно се нарича  най-добрият приятел на човека.
Много комично изглежда как мъничкият, симпатичен „ушко“  гони по поляната няколко овце, които десет пъти го превъзхождат в ръст .
Между другото, процесът на „вразумяване“ на животни вече е на лице. Живеещите край човека, така наречени домашни животни, са много по-умни и съобразителни от дивите. Не само защото живеят в изкуствена среда, а и заради общението си с нас.

Валериана е растение, чийто корени се използват за медицински цели. Особено въздейства на котките.
Валерианът съдържа летливи масла с приятна миризма, които стимулират централната нервна система. В резултат на това в организма на животното произтичат определени биохимични процеси и се отделят голямо количество хормони. Котката започва да се чувства еуфорично.
Когато периода на възбуждането приключи, животните спят спокойно няколко часа. Изследвания са показали, че използването на валериана при котките може да предизвика наркотичен сън, и ако дозата е по-голяма води до смърт.
Валериана често се прилага на животни за лечебни цели. Например, може да се приложи при сърдечна недостатъчност.
Интересното е, че при кучетата валериана действа успокояващо, а при котките възбуждащо. Също така, валериана, отпуска спазмите на стомашно-чревния тракт. Има предположения, че котката има болки в стомаха и затова се опитва да достигне до корените на това растение, за да я угаси.
Това растение действа възбуждащо не само на котките, а и на пуми и лъвове.