Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

Изследователи са записали инфразвук, който издават мъжките пауни с помощта на знаменитата си опашка. Пауните са известни не само с красивата си опашка, но и с крайно неблагозвучните им крясъци.
Дълго време се е смятало, че този вик е единственото средство за общение между тези птици. Изследователи от Университета Манитоба в Канада са открили още един звук, който издават пауните, въпреки че той е недостъпен за човешкото ухо.
Ако наблюдаваме някой самец, който e разтворил опашката си, ще забележим, че от време на време по опашката пробягва слабо трептение, преминаващо от единия края на опашката до другия. Звуците съпътстващи такова трептене приличат на шумолене на листа, но това е само част от звука, която може да улови човешкото ухо.
Изследователите са изяснили, че се получава още един звук чистотата, на който е по ниска от 20 Hz, който пауна изпраща чрез разтворената си опашка. Първият кръг от подгънати краища служи като предавател.
Това, че птица или животно може да изпуска инфразвук, не е ново. Такава способност има и глухаря. Но при пауните този звук е уникален, защото се използва за общение. Когато зоолозите превъртали на запис ултразвука, женските започнали да се оглеждат неспокойно, а мъжките отговорили  с „мяукащ  вопъл“.
Според учените, само при тези птици се използва инфразвук за общение. Смисълът на съобщенията, които си предават пауните не е ясен, но вероятно, е по-удобно  да се предупреждават в гъстите храсти за опасност.

Изплашените жители на Пекин са задръстили социалните мрежи със съобщения за края на света и ядрена атака. Вина за това има гъбообразния облак появил се над града.
Маса неприятни емоции са изпитали жителите и гостите на столицата заради появата на този облак. Той висял над Пекин около един час. А в самата „гъба“ просветвали мълния. Някои заради странната форма на облак го взе за последиците от ядрена експлозия, а в социалните мрежи дори има доклади за предстоящия деня на Страшния съд.
Метеоролозите са побързали да разсеят тревожните слухове. Чудното образование, според тях, бил обикновен дъждовен облак, само че по-голям по размери.
Причудливата си форма той получил в резултат от сблъскването си с топли въздушни течения, а ярката светлина е била причинена от залязващото слънце над хоризонта.

Жител на китайския град Синсианг бил изплашен от неизвестни животни, бягащи по улиците на града. Тъй като в този град се намират редица научно изследователски центрове, повечето мислят, че са се сблъскали с резултати от генетични експерименти.
Съществото напомняло по телосложение на териер, но е съвършено голо. Само на главата има бяло снопче от косми. Опашката е бяла и космата. Кожата е розова покрита с тъмни петна.
На всички запитвания в полицията, обикновено казват, че това е обикновено голо куче, което е много скъпо и има свое родословие. Това същество не прилича по телосложение на посочената порода, която има много къси крака. Козината в посочената порода е много повече, отколкото на това същество.
Възможно е генетичните дефекти на познатата порода да са премахнати или това е някой неин подвид.

В началото на XII век пр. н. е. в Индия, математик и астроном, живял в Брасхара Ачаря. в една от своите творби „Венец на учението“ сред единиците за измерване на времето фигурира „трути“ равна на 0.3375 секунди. Специалисти изучаващи трудовете на древноиндийските учени, за озадачени. За какво им е била необходима тази единица и какво са измервали с нея?
В още по-ранен санскритски текст, фигурирала единица  „кестен“ равна на 1/300 000 000th от секундата. Как древните индуси са използвали такава малка част от секундата? Нали една единица има смисъл, когато може да се измери и е необходима..
Между другото съвременните физици знаят, че времето за съществуване на някои елементарни частици, като мезони и гиперони е една тристамилиардна частица от секундата. Но знаели ли са индусите за това  тогава?
Още един текст „Варахамира“ датиращ от 550 г. пр. Хр, съдържа математически стойности, съизмерими с размера на атома на водорода. Отново необяснима мистерия.
Възможно е да са познавали строежа на атома, дори и да са използвали атомно оръжие, както мнозина изследователи твърдят.