Вглеждайки се в живота и някои неща случващи се всекидневно, човек си мисли за хора живели неотдавна.
Между тях се обособяват два вида.
Едните самоуверени, които участват във всичко, за да се грижат не толкова за другите и просперитета на страната, колкото да осигурят себе си и близките си.
И другите непокварените, които вземат участие в живота, обзети от чувство за справедливост и равенство.
Самоуверените обикновенно са пристрастени към властта. Те причиняват зло на всички.
А непокварените причинявали зло единствено на себе си, като че ли се стремят именно към това. В желанието си да поемат върху себе си вината за страданията на другите, те заживели още по-мизерно.
Вие от кои сте? И защо избрахте да станете именно такъв?

„Няма да стана нито европеец, нито да им подражавам. Ще живея своята си история и ще бъда себе си“. Това съм го чувала десетки и стотици пъти.
Вярвам, че човек може да бъде щастлив и без да подражава на някого или да му става роб.
Има една фраза, която поклонниците на Запада често повтарят, за да унизят всеки:
„За да се превърне в европеец, човек първо трябва да стане индивид“. Но нима всеки от нас не е такъв или под индивид се разбира нещо друго?

Хрумвало ли ви е някога да предложите някакъв проект? Например за летни детски лагери.
Децата живеят на палатки, в спартански условия и играят, представяйки си, че лагерът е държава. Там те се разделят на бизнесмени, безработни и държавни служители, след което започват да събират данъци, да наемат хора на работа, да изграждат бизнес, да искат социални помощи и пенсии, да правят избори, да се кандидатират за различни длъжности.
В края на смяната децата започват да разбират как работи държавата и връщайки се вкъщи, разказват всичко това на родителите си.
На кого е нужно всичко това? Това може ли да промени нещата?

Дори и да не искаш да се занимава с политика в тоталитарна държава всяка обществена дейност се смята за политическа.
Например, ако искахме да се занимаваме с възпитание на гражданско чувство в училищата, защото родителите не могат да научат децата си да бъдат свободни граждани, щом самите те никога не са били свободни, не може.
Забранява се преподаването в училище на свобода и гражданско чувство. Това било политика. Разрешават само да се купуват компютри за училищата и да се инсталира Интернет.
Това решава ли проблемите?

Когато разговарям с мои връстници или малко по-възрастни хора, синоним за правилно често е думата «държавнически». «Държавническа позиция», «държавнически подход», «интересите на държавата».
А всъщност по тази логика причините са объркани със следствието. Държавата е била създадена от хората, за да служи на интересите на хората. И когато ние с вас казваме, че трябва да служим на интересите на държавата, се получава, че трябва да служим на някакъв идол, който сме създали самите ние.
Всъщност всичко е обратно. Човек трябва да служи първо на себе си, на своето семейство и тогава на обществото. А държавата трябва да служи на човека. И за да станат тези ценности естествени за младежта, трябва да се свърши много работа .