Срещу чуждестранен дипломат, проникнал в чужд дом, не било повдигнато никакво обвинение.за престъпление. Той ударил с колата си оградата, отворил вратата с крак, събрал всички скъпоцености в една торба и ударил стопанина със кана по главата.
На пияният генерален консул сложили белезници, но после го пуснали, защото пострадалия решил да не го съди. Дипломатът можел да бъде наказан за хулиганство, но от това го защитавал международния закон за дипломатически имунитет.
Всички, които са приели Христос като спасител имат имунитет, но от друг вид. Той не ни защитава от светските съдилища, но ни защитава от осъждението съдния ден. Нашият грах има последствия, но не ни лишава от правото да попаднем на небето.
Как ще реагирате на такова снисхождение? Трябва ли да считаме прошката в името на Христос за индулгенция в егоистичния си живот?
Ако вярваме това, което се говори за робството на греха, ако се грижим за тялото и ума си, ако мислим за другите, ако мислим как той е страдал за нас, то не.
Имунитет, което ни дава Христос е даден с една единствена цел: да се покаже колко много Бог ни обича, и да ни обясни, че трябва да живеем за Него и чрез Него.

Вечерта преди Рождество усещаш, че ще се случи нещо необикновенно.
Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….

Искрено ви поздравявам с настъпването на Края на света 21.12. 2012 г. Пожелавам Ви дружно и продуктивно преминаване във Вечността.
Сценариите на Армагедон, разработени от учени, са показвани по телевизията неведнъж и не търпят никаква критика. Огромен метеорит падащ на Земята, гигантски вулканични изригвания, титанични земетресения с наводнения и какви ли не още разработки.
Резултатите от предишния Край на света и до сега се виждат. Например, когато изкопаваме замръзналите в тундрата тела на мамути, които отлично са се запазили.
Забележете, всичко е вече започнало в нашите жилищни районите. Постоянни снеговалежи с нарастващи отрицателни температури. Такава техника елиминира гниенето и разлагането на мъртви тела на повърхността на Земята.
Така следващите геоложки поколения от аборигени ще правят удивителни открития. Изучавайки откритите под земята добре съхранени тела с лежащите до тях богатства като мобилен телефон, компютър, атомна бомба, множество ненужни таблетки, книги и вестници, разкриващи непрекъснатия прогрес на хората от последния век.
Пожелавам Ви приятен Край на света!

Аз събирах звезди за теб от всички краища на вселената. Най-големите и най-ярките. Защото те обичах. И когато съзвездията заблестяха около теб, аз се дръпнах настрана, за да не видиш обгорените ми ръце и сърце.
Събирах за теб звезди и не мислех за благодарност, нито за възнаграждение, а само, че те обичам.
Но когато ти дойде след много години и разпиля в нозете ми своите звезди, осъзнах, че не напразно съм обгаряла ръцете и сърцето си.
И тогава разбрах всепобеждаващата сила на любовта….

Ако един си отива, то мястото му се заема от друг, но винаги има някой, който прави истинската политика, прикривайки мазните мутри на маскиращите се с привлекателни титли правителствени чиновници.
Те са прозрачни за хората. Те не са избрани, а назначени на ключови постове, в резултат на което ние за пореден път имаме ново псевдоправителство.
То функционира на основата на колегиална политическа философия или теорията на някой политик с „някакъв оттенък“ и диктаторски залитания, надяващ се някога да управлява света.