Има неща, което ни кара да тъгуваме за мястото, което сме напуснали. И това ни се случва независимо дали сме видели там добро или обратното.

Споменените са свързали всичко, което е било хубаво и което сме загубили. Копнежът на сърцата ни може да бъде още по-горчив, ако съжаляваме, че преживяното е било лошо и че не сме постигнали онова, което сме можели, и че споменът ни е сведен до измамни надежди

Ходът на времето изтрива истинските контури на миналото така, както вълната заличава рисунките ни на морския пясък.

Накрая и най-лошото се изтрива, а най-доброто ни се струва по-хубаво, отколкото е било в действителност.

Когато сравняваме миналото с настоящето, изпитваме само болка и тежест в сърцето.

Това е една от основните причини, поради които не можем да изградим нито настоящето, нито бъдещето си въз основа на миналото. Онова време, което няма да се върне, не е било никога такова, както ни подсказва сърцето и ореола от неискреност, с който го обграждаме, само нн пречи да се радваме на настоящето и ни отдалечава от бъдещето, което би могло да бъде щастливо.

Една от най-големите слабости на журналистиката като отражение на съвременния живот е, че представлява картина, съставена единствено от изключения. Съобщават, че някой е паднал от скеле, но не съобщават, че някой не е паднал от скеле. Последния факт е много по вълнуващ, защото свидетелства, че човек пълен със страхове и тайни е все още чужденец на земята. Това, че човек не пада от скеле, е наистина по-сензационно, освен това е милион пъти по-естествено.

Но не можем постоянно да очакваме от журналисти да наблягат на чудеса. Щастието на човечеството съвсем не става за новини. Журналистите не могат да пишат за всички вилици, които не са откраднати или за всички бракове, които не са разтрогнати от съда. Тъй че пълната картина на света, която ни представят е доста измамна, показват ни само необичайното.

Каквито и демократи да са по убеждение, на практика те се занимават само с едно малцинство.

Колкото са сложни изчисленията на физиците. Техните резултати са винаги осезаеми и се проверяват в практиката. Сигурна съм, че за електричеството са написани милиони книги, които не съм чела и по този въпрос са работили милиони хора, за които не съм и чувала. Но виждам светлината, която е  от него.

А къде е върховната добродетел, резултат от цялото богословие и всички тайнства?

Духовните ценности на човека остават незабележими, защото са естествени. За това и християнството никога не е на мода. Защото е здравомислещо, а всяка мода си е лека форма на лудост.

Когато в Италия полудяват по изкуствата, църквата им се струва пуританска. Когато англичаните се превръщат в пуритани, църквата им изглежда прекалено артистична.

Църкавата никога не е в крак с времето. Всъщност тя е извън времето и чака моментът, когато модата ще изкара последното си лято. Тя държи ключа към непреходните стойности.

Как мислите дали Бог се влияе от това какви сме и какво можем? Едва ли! Дали сме войници, работници или интелектуалци, всички ние трябва да сме готови за война.
Дали Бог се влияе от това дали сме малко или малко? Вижте Той изпрати Гедеон с 300 човека на бой и те победиха. Издигна Самсон и той порази хиляда филистимци. Но ние предпочитаме да имаме човек, който да ни организира и пази.
Ето погледнете как е в църквата. Всички търсят свещеника, да ги пази от заблуда, да ги съветва, да се моли за тях, да им дава чувството за сигурност, да ги забавлява…И за това са готови да му заплащат с децатъците от заплатите и даренията си.
Според 1 Петрово 2:9 ние всички сме свещеници. Призовани сме всеки да извършим делото си. До кога ще чакаме на готово?
Време е за действие!

Необходимо е да сме различни. Ако на света има само дърводелци, тогава кой ще сее земята? Ако съществуваха само месари, кой щеше да изгражда къщите? Ако дейността на цялото общество беше медицината, от къде щяхме да получим дрехи, с които да се обличаме?
Не бих могла да си представя ако всички са студенти по философия. От подобно решение би последвало нещастие за благосъстоянието на всяко царство и като прибавка бихме стигнали до края на човешкия род.
Ако има в изобилие работници за усилен умствен труд, нямаше да има дрехи, храна, жилища….И обратно, ако хората се занимават с професии, които снабдяват нуждите на другите, ще тържествуват само невежите, които създават и приемат неща, които могат само да се видят.
Много често съм се сблъсквала с хора, които поставят под въпрос съществуването на душата, както и това на Бог само, защото не са могли да ги видят.
Ако следваме аргументите им, то тогава не съществува и болката в зъбите, защото не сме я виждали да влиза в устата на болния. Нито любовта и омразата, защото не крачат по улицата в търсене на хора, които да благословят или прокълнат със своето присъствие.
Основата на глупостта е смесица от невежество и слепота, комбинация, която пречи на хората да видят, защото нямат представа къде да гледат.