Той имаше една способност, която учудва всички. Често сменяше политическите си убеждения.
Веднъж се беше случила следната любопитна история.
Една сутрин, когато бил още към БСП, го поканили да произнесе реч на масово събрание нa ГЕРБ вечерта и той приел. До обед дори подготвил речта си. Но следобед станал привърженик на БСП и се заел да пише на транспаранти лозунги, които привържениците на БСП щели да носят същата вечер на едно шествие.
Целия следобед той писал тези лозунги и загубил толкова време, че вечерта настъпила преди той да успее да промени политическите си възгледи.
И тъй той произнесъл на открито голяма реч в полза на ГЕРБ, а в това време покрай трибуната минало шествие от привържениците на БСП с написаните от него лозунги.
Той беше особняк, но въпреки неговата ексцентричност всички го обичаха. И не само го обичаха, но го и уважаваха, защото в душата си беше златен човек.

Гражданските свободи не са били продавани на търг . Те са купувани крадешком, малко по малко. Отначало срещу тях са давали малко олио и захар на най-бедните, после кебапчета и малко вино на средно заможните избиратели, а след това раздавали пари на всеки, който е готов да продаде своя избирателен глас. Това се повтаря в историята нееднократно.
Отначало със съвсем честни намерения се раздават пенсии и помощи на тези, които трябва, но с това честните намерения свършват.
Налице са двете условия от миналото, баснословно богатство с неизбежната корупция и морално разложение, които то носи.
Подкупване на избирателите лишава хиляди хора, неустояли на съблазънта в просяци, протягащи ръка без всякакъв срам.

Един коментар ме разбуди рано сутринта. Интересно как е възможно на толкова малко място да се сместят толкова много глупости. Това е някакъв изблик на сервилно и налудничаво възхищение от министър председателя, с претенции да отразява чувствата на народа, по-точно, на „огромната“ част от народа, негови привърженици. Би трябвало да ми е „тъжно“, че тази част от народа храни такива чувства. Според мен мнението на голямата част от който и да е народ за неговия президент, крал или император, за политиката или религията е без значение и не си струва да се преценява, разисква и проучва. В него няма да намерите капка мисъл, то цялото е изтъкано от чувства и е взето от втора ръка, без участието на мисловните способности на неговите изразители.
От друга страна, бих се натъжила дълбоко, ако трябва да повярвам, че голям брой нормални, мислещи, интелигентни хора се възхищават от ….. и не го презират. Това е съвсем естествено, защото всички разумни хора прикриват грижливо, внимателно и усърдно своите вътрешни, истински убеждения за света и вместо тях пускат за обществена консумация фиктивните си схващания.
Коментарът е написан от способен млад човек, начетен,образован и толкова честен и почтен, колкото са малцина.
Трудно ми е да повярвам, че този гнил коментар е дошъл направо от сърцето му и отразява истинските му чувства към опозорилия ….., който е на път да си отиде? Не, не съм в състояние да повярвам такова нещо! Мисля, че ще бъде много трудно да се изредят поне пет-шест по-значителни добрини, които е направил за страната, след като преди четири години престана да бъде истински ръководител  и се превърна в „цар“.

Ако не ми харесва начинът, по който живея протестирам!
Струва ли си младите хора да останат в България? Как се живее в най-бедната и най-корумпирана държава? Дали пък успелите българи в чужбина ще се върнат в родината си?
Трябва да се събудим от дълбокия си сън.
Досега българите като колектив са претърпели крах. Уж сме един народ, работим в екип, а сме като орел, рак и щука.
Ако някой прояви инициатива да помете пред блока си, съседите му го наблюдават с ехидни усмивки и назидателно забелязват:
– Ти ли се намери най-големия умник, да чистиш пред входа? Това е работа на общината!
Е, това се казва задружност между хората! Един работи, а другите го „подкрепят“.
В България образование не е нужно! Навършваш пълнолетие,  „завъртваш“ някакъв бизнес и парите потичат като река в ръцете ти.
Днес младите хора не четат. Следат филми, чатат по Интернет и играят игри.
Медиите имат голямо влияние, като сред възрастни така е и сред младите. Те диктуват модата. Решават вместо хората какво да облекат, какво да обуят…. и колко „дебели“ да бъдат…
Днес много лесно се продава едно „голо тяло“, но не и книга….
Всичко това е пълен абсурд, но до кога ще живеем така и ще търпим всичко това?
Какво очакваме, някаква голяма трагедия, катаклизъм или катастрофа трябва да станат, че да се вразумим?

Ако изредим всички видове характери, раздадени на милиардите представители на животинското царство, ще видим, че всеки вид има своя определена отличителна черта. Но всички тези черти, с всичките им нюанси са раздадени и на човешкия род. Не се съмнявайте, че всеки човек притежава по десетина и повече от тези черти, а у много хора могат да се намерят следи и от разновидностите на всяка една от тях.

Заекът се отличава със своята плахост и страхливост, чужда му е храбростта, дързостта, хищността.  Затова, когато става дума за заека, ние неизбежно си спомняме за неговата страхливост, но не и за невероятната му плодовитост.

Когато говорим за мухата и бълхата знаем, че по дързост и наглост те превъзхожда всички животни, дори човека. Ако тези животни имат някакви други качества, те дотолкова са засенчени от току-що споменатите, че изобщо не се сещаме за тях.

Когато става дума за пауна, веднага ни идва наум неговата надутост и нищо друго. Заговори ли се за козела, сещаме се за неговата похотливост. Стане ли дума за кучетата, мислим за тяхната вярност. Спомене ли се котката, идва ни наум нейната независимост, само ако сме невежи, бихме се сетили за коварството, черта, която притежават по-скоро някои породи кучета и котката.

Човекът е взел всяка черта, която притежават. Но той се различава много от животните. Не притежава нито една черта, която в еднаква степен да е характерна за всички същества от неговата порода. Когато казваме, че мухата е безкрайно нахална и дръзка, ние имаме предвид всички мухи, когато казваме, че заекът е много страхлив, това се отнася за всички зайци, когато казваме, че паякът е кръвожаден, това се отнася за всички паяци, когато казваме, че агнето е кротко и наивно, това се отнася за всички агнета, когато казваме, че козелът е похотлив, това се отнася за всички козли. Едва ли има животно, което да не може да се охарактеризира пълно и изчерпателно само с по една негова черта, но човек никога не може да се обозначи по този начин.

Не всички хора са страхливи като заека, не всички са дръзки като мухата, не всички са кротки и наивни като агнето, не всички са кръвожадни като паяка и осата; не всички са крадливи като лисицата и свраката, не всички са надути като пауна, не всички са красиви като златната рибка, не всички са игриви като маймуната, не всички са похотливи като козела.

Човешкият род не може да се опише с едно-единствено определение. Всеки индивид трябва да се разглежда сам за себе си. Един е дързък и храбър, друг е страхлив; един е добър и кротък, друг е жесток; един е горделив и надут, друг е скромен и смирен. Многобройните черти, пръснати по една, най-много по две наведнъж из огромния животински свят, са събрани вкупом във вид на инстинкти във всеки човек, къде по-силни, къде по-слаби, с всичките им възможни и най-тънки отенъци, било като положителни или отрицателни качества.

В някои хора лошите качества са почти незабележими и на преден план изпъкват благородните черти. За такъв човек ние съдим именно по тях, хвалим го, но той няма заслуга за това. Защото той не е измислил чертите на своя характер, не ги е заложил в себе си, той си ги има по рождение, те са му дадени.

Колко смешно е, че ние оправдаваме всички недостатъци на животните, които пълзят, летят, плават или ходят на четири крака, защото знаем, че те се подчиняват на своята природа.

И след като осъзнаваме, че сме възприели всичките си недостатъци от тези твари, твърдим, противно на всякаква логика, че те търпят безнаказаност и затова наш дълг е да пренебрегваме, да нарушаваме и отменяме божите закони.

Струва ми се, че това твърдение е съвършено неоснователно и няма никакво покритие.