Мнозина от вас знаят какво означава да си дамгосан. Всеки път, когато се споменава дадено име, веднага го следва „точна характеристика“ обрисуваща миналото или настоящето на човека, който го носи.
Навярно сте чували реплики от рода на:
– Срещнах днес Иван, оня разведения.
– Получих писмо от Пешо, алкохолика.
– Диди се премести в нашия блок, самотната майка.
– Снощи срещнах Лили, тази дето не може да си намери работа и вече цяла година е безработна.
„Уточнения и подсказки“ за „недосетливият“ участващ в разговора.
Няма ли някой да види в тези хора, това което са в същност? С нашето „далекогледство“ не можем да усетим ценното у човека. Обикновено го принизяваме до нивото, на това което върши или очакваме да стане от него.
Но има един, за Когото сме бисер, скъпоценен камък. Това е Исус, нашия Цар. Той няма да ви припомни болката от преживяното. Нито ще ви упрекне, укори и осъди. За Него няма значение къде сте сгазили лука, кога точно сте се оплескали и сте станали за смях.
Той иска да ви включи в Своята слава, като част от Самия Него.

Често се задават два въпроса. Не само днес, но и през цялата ни история. Въпроси засягащи страни и държави, по конкретно България.
Не бъдете толкова нетърпеливи!
Ето ви и прословутите два въпроса:
Кой е виновен?
Какво да се прави?
През вековете са се явявали два проблема: глупаците и пътищата…
И защо ли някак си въпросите са свързани с проблемите, а именно…..
Кой е виновен? – глупаците.
Какво да правим? – пътища….

В Африка много от термити, напомнят на нашите мравки. Термити живеят в големи семейства и  създават своите домове от глина и пясък. Жилищата на термитите имат пирамидална форма и са много високи.
В африканските савани расте висока трева, която изсъхва напълно през лятото.  По това време много лесно възникват пожари, които се разпространяват на стотици хиляди километри. Те са много страшни. Гъстият дим се издигат към небето и закрива слънцето и облаците. На земята всичко се унищожава, остава само един слой черна пепел. Всички живи същества изгарят в огъня, остават живи само термитите, поради техните огнеупорни жилища.
Нека тези насекоми ни послужат за пример, за времето, когато сме подложени на огнени изпитания. Изпитанията се нещо съпътстващо ни тук на земята и те като в огледало ни показват състоянието на вътрешния ни човек.
Животът  на всеки е една верига от изпитания. „Огънят“ е за пречупването и очистването ни.
Всяко наше действие ще бъде изпитано с огън. За едни те ще бъдат злато и скъпоценни камъни, а за други слама и сено, която огънят бързо ще погълне. Но на които делата устоят, те ще получат награда.

Един любознателен ученик бил силно депресиран, защото учителите постоянно го критикували.
– Дай ухо на критиката, – посъветвал го един възрастен човек. – Тя ще ти разкрие това, което скриват от теб приятелите ти.
След това добавил:
– Критиката не трябва да те угнетява. В чест на критиците паметници не се издигат. Но такива са били построени за хора, които са се вслушали в „хапливите думи“ и са променили нещо в себе си и в живота.
Лесно е да се критикува, но трудно е да се поправиш, особено ако думите са справедливи и болезнено засягат сърцето.

Любовта трябва да се изпитва. Тя се променя. Може би не разбираш какво искам да ти кажа?

Любовта от типа на физическото увлечение: „Той е толкова красив, тя е чудесна“ – може да изчезне.

Щом нещо не върви както трябва, този вид любов може да излети през прозореца. Но от друга страна, истинската любов се самообогатява. Тя преминава през проверки и става по-силна. Любовта се доказва с действия, не само с думи.

Когато тя казва:

– Как можеш да ме питаш дали те обичам? Погледни всички онези неща, които съм направила задно с теб. Как би нарекъл всичко това?

Този вид любов, който осъзнаваш, че имаш чрез живота, който сте си създали заедно с любимия, е траен.