Случаят е достоен за трилър.
Това се случило в Холмс, щата Мисисипи.
Местният следовател Декстер Ховарт получил съобщение, от медицинската сестра в болницата, за смъртта на 78 годишния Волтер Уилямс. Ховърт сам отишъл в болницата и констатирал смъртта.
Човекът нямал пулс. Бил мъртъв.
След като оформил документите следователят сложил починалия в торба за трупове и го закарал в моргата.
Тогава станало нещо странно. Признатия за умрял мъж се разшавал. Закарали го в залата за балсамиране и „умрелият“ издърпал крака си. Извикали лекар, който установил, че мъжът има пулс и го хоспитализирали.
Всички в болницата били шокирани. Роднините били веднага уведомени за настъпилата промяна. Те казали, че това е чудо и че изглежда времето му да умре още не е дошло.
Лекарите не се ангажирали да съдят за причините при инцидента, но следователят смята, че връщането на Уилямс към живота може да е осъществил дефибрилатор, устройство, използвано в медицината за електроимпулсна терпия при нарушение на сърдечния ритъм.

Колко е трудно и разочароващо да се живее в днешното общество.
Където скромността е обект на подигравки.
Религията се смята за изостаналост от живота.
А срамежливостта и стеснителността се приема за неувереност в собствените сили.

Глупаво е да се казва за животните, че са „зверове“ или „хищни животни“. Понякога те са страшни, но са много по-истински от хората.
Какво разбираш под „много по-истински“?
Виж, кое да е животно котка, куче, птица или някое голямо красиво животно в зоологическата градина, като пума или жираф!
И ще разбереш, че те са истински.
Няма животно, което да се смущава и да не знае какво да прави или как да се държи.
Те не те ласкаят, не искат да ти направят по-голямо впечатление. Няма нищо показно в тях.
Каквито са, такива са, като камъни и цветя или като звездите на небето.
Разбираш ли това?

Какво забелязвате?

На две от снимките се излъчва жизнерадост, любов, радост от споделянето……

А на другите две, нещо се е загубило…. Усещате ли в тях щастливото и безгрижно детство?

Да, технологиите и техниката ни улесняват, но губим човешкото у себе си. Забравяме да общуваме помежду си.  А това засяга и децата, отчуждава ги от семейството, приятелите. Отдалечава ги от истинските ценности.

Накъде сме тръгнали? Не трябва ли да се върнем назад, за да намерим това, което сме загубили? ….Или така ни е по-добре – самотни, зомбирани и не осъзнаващи какви сме.

Хората си набиват в главите цифри, започвайки от безобидни факти, докато не им се доповръща. Нищо, но за това пък изглеждат много образовани.
Остават с впечатление, че се движат напред, а в действителност стоят на едно място.
И хората ще бъдат щастливи, защото „фактите“, с които те са натъпкани, това е нещо неизменно.