Теза вкаменени остатъци от гори са станали неразделна част от плаж на Тихия океан. Близо до това място се намирал американският град Насковин. Районът попаднал под ударите на мощна буря.

След като отминала бурята, призрачната гора се появила от пясъка и сега се смята за местна забележителност.

Местните жители казват, че по-рано останките от дърветата от време на време се появявали на плажа.

Количеството им не било голямо, но след известно време отново изчезвали.

Учените установили кога гората се е превърнала в призрачна. Това станало през 1700 г., когато районът бил разтърсен от мощно земетресение.

На хората сякаш не им достигат парковете и цветните лехи. На много тераси и покриви можете да видите не само цветя, но и дървета, дори цели градини.

Това не се прави само от любов към природата.

Един предприемчив китаец си купил мезонет на 18-я етаж. Достроил над себе си още няколко етажа, за да скрие пищната си градина.

Но не му провървяло, развикали се съседите. Страхували се за безопасността си, поради достроените нагоре етажи.

За това пък към градините никой няма нищо против. Те зеленеят навсякъде само очи да повдигнеш нагоре.

До скоро дървета и мини градини по покривите се срещаха само в Ню Йорк, но вече не е така. Урбанизацията притиска хората, а те имат нужда от повече зеленина и красота.

Това е известен ирландски художник. За него е бил направен филма „Моя ляв крак“. Защо крак?

Оказва се, че в детството на Кристи това е бил единствения крайник, който той е можел да управлява.

Браун почти не можел да се движи. Роднините му го смятали за умствено непълноценен. Само майка му вярвала, че синът ѝ има способности.
Винаги разговаряла с него, четяла му книги, показвала му картини, опитвала се да го развива.

И станало чудо. Когато бил на пет години Кристи взел от сестра си парче тебешир със левия си крак и започнал да рисува на пода.

Това още един път доказва, че ако се работи с едно дете, то може да развие способностите си, но ако се изостави дори и здраво дете, то ще изостане с развитието си.

След това Криси постигнал значителен напредък. Научил се да чете, да говори и рисува.

Той живял само 49 години. Кратък живот за здрав човек, но много дълъг и пълноценен за инвалид.

За да направят футболните игрища на райета, не е необходимо да сеят треви от различни сортове.

Лентите се появяват, защото тревата се подстригва в различни направления от косачките, които не само я срязват, но и я накланят.

Ако тревата е наклонена към зрителите, този участък изглежда по-светъл за сметка на по-високата площ на отражение от целите стъбла и обратно.

Тези ленти не са само за красота, те помагат на съдиите да определят кога има засада.

Група британци се насочила към Северния полюс. Те не били изследователи, нито любители на екстремните пътешествия. Просто решили да играят там ръгби.

Тази инициатива не била просто за удоволствие. Целта им била много по-благородна.  Те искали да поставят нов рекорд на Гинес, за да съберат пари за сираци и деца с увреждания в Обединеното кралство и Ирландия.

Като начало трябвало да преодолеят сложния път към мястото, където щели да играят. Тяхната издържливост била изпитана от ледения вятър и температура по-ниска от -30 градуса по Целзий.

След пристигането си, трябвало да маркирате мястото в пълно съответствие със стандартите на световната асоциация по ръгби. И едва след това започнали да играят.

Сред участниците били бившите английски играчи по ръгби Тим Симпсън и Оли Филипс, които в миналото са били световни звезди в този вид спорт. Всеки от тях оглавявал по един отбор. С резултат 17:14 спечелил отборът на Симпсън.

Между другото, това е първата играта на ръгби, която се е провела на Северния полюс.