Обикновено американско семейство се е сдобило с крупна сума, гмуркайки се край бреговете на Флорида. Рик Шмит, неговата съпруга Лиза и децата му са открили сандък със съкровища на стойност 300 хиляди долара.
Невероятното откритие е направено само на около 137 метра от брега в близост до град Форт Пирс. Съкровището съдържа златни верижки и монети. То е било сред останките на 11 испански галеона, плаващи от Хавана за Испания, потънали през 1715 г. по време на ураган.
Стойността на съкровищата, оказало се на дъното, се оценяват на 400 милиона долара. За сега е намерено само част от съкровището, чиято стойност е 175 милиона долара.
През 2010 г. законно право за търсене на съкровищата по тези места е придобила компанията Fleet – Queens Jewels LLC. Съгласно закона тя ще получи дял от намереното съкровище , половината от 80%. Другата половина ще бъде предадена на Шмит, а 20% остават за държавата.
Испанското злато не е първата находка на семейство Шмит, но е най-голямата. През 2002 г. синът на Шмит Ерик е извадил от морското дъно 300 годишна сребърна мексиканска чиния със син ръб, струваща 25 хиляди долара.

Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.

Римските папи не винаги са били в Рим.
В края на 13 век, френския крал Филип IV Красивият обложил духовенството без съгласието на папа Бонифаций VIII, което се превърнало в дългия конфликт и убийството на последния накрая.
През 1309 г. Филип предоставил на папата нова резиденция във френския град Авиньон, където се преместил новоизбрания Климент V.
През така наречения „Авиньонски плен на папите“ действали седем папи и всичките били французи.
Скоро след завръщането на Григорий XI в Рим през 1377 и смъртта му през следващата година е имало разделяне на католическата църква. Приемникът останал в Рим, а избрания от недоволните кардинали антипапа отново отишъл в Авиньон.
Но в края на краищата над авиньонските папи се наложили римските.

За семейство Белвил от Лондон повече от 100 години единствения източник на доходи бил бизнеса им по продажба на време.
След смъртта на майката и бащата през 1892 г. това занятие преминало по наследство на дъщерята Рут Белвил.
Всяка сутрин тя се отправяла към обсерваторията в Гринуич и сверявала своя хронограф, а след това обикаляла клиентите си и поставяла точното време на часовниците им.
През 1926 г., когато радиосигнал за точно време започнал да се излъчва от ВВС, много клиенти не се нуждаели от нейните услуги. Но някои клиенти на госпожа Белвил останали до края, когато тя решила да остави бизнеса си поради старост. Това станало през 1940 г.

На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.