В навечерието на битката при Росбах през 1757 г. пруския крал Фридрих II заявил:
– В случай на поражение ще отида във Венеция и ще стана лекар.
На това един от приближените офицери на краля Карл Теофил Гишар, по прякор Квинт Цецилий (кралят дал такъв прякор на своя офицер в чест на един от любимите центуриони на Юлий Цезар, който се казвал Квинт Цецилий) се обадил веднага:
– Ето един роден човекоубиец.

Сталин поканил Максим Горки при себе си в Кремъл и му казал:
– Много ми хареса вашият роман „Майка“. Прекрасна книга. Не ви ли е идвало наум да напишете роман „Баща“? Съгласен съм да бъда прототип на главния герой.
– Не знам, Йосиф Васарионович, мога ли да изпълня такава отговорна задача, – казал Горки. – Болен съм, а и на възраст вече. Освен това работата ми по „Клим Самгин“ е в застой.
– А вие все пак опитайте, не се отказвайте толкова лесно, – насърчил го Сталин. – Да опитваш, не е изтезание, нали другарю Берия.

Тази история е започнала на 9 ноември 1979 г. в 9 часа сутринта. Един офицер от ВВС с нисък ранг седнал зад компютъра и свалил обучаваща програма, в която се имитирало пускането на три хиляди съветски ядрени ракети към Америка.
Офицерът не знаел, че този компютър е бил свързан с централния блок на апаратното командване на ПВО. Когато пуснал своята програма, компютри от NORAD до Пентагона започнали да съобщават, че всичките руски бомби са на път към Америка. Офицерите от командването били абсолютно уверени, че ракетите ще пристигнат всеки момент.
Към всяка ракета в Америка били изпратени съобщения за атака и подготовка за старт. Военни самолети започнали да кръжат във въздуха, готови да свалят съветските бомбардировачи. Президентският въздушен команден пункт бил готов за изпращане, но не можел да излети, защото никой не можел да намери Джими Картър.
За щастие командващият NORAD решил още веднъж да провери информацията за реална заплаха от съветска атака, преди да даде зелена светлина и да предизвика Армагедон. Той позвънил на радиолокационните станции и се поинтересувал какво се случва там. Те му докладвали, че няма нищо подозрително и всичко е чисто.

През 1699 г. в на кораба „Крепост“ била група от руски посланици оглавявана от секретарят Емелан Украинцев. Неговата мисия се заключавала в подписване на мирен договор.
Корабът „Крепост“ бил командван от капитан Памбург, португалец, бивш пират, за чиято глава английските власти давали солидна сума.
„Крепост“ влязъл внезапно в Истанбул, освободил се от турския ескорт и заявил за себе си чрез оръдеен поздрав, който предизвикал немалко объркване в Османската империя.
Но групата от посланици не се ограничила само с този „дипломатически гаф“. Капитан Памбург сметнал за необходимо да посети английското посолство, където отказали да го приемат. Това предизвикало серия от „неподходящи изрази“ по адрес на посланика и Негово Величество краля на Великобритания.
Последният не останал длъжник и на дипломатическия прием, организиран от турците, съгласно отчета на Украинцев,“избълвал хули“ за височайшата особа на руския цар. В отговор на това съветникът му отвърнал с още „по-неприлични думи“ и псувни.
Така можем да заключим, че в този случай псувните и нецензурния език са начин за разговаряне в дипломацията.
В заключение трябва да отбележим, че мисията на Украинцев се е увенчала с успех. Мирът с Турция бил подписан.

Айзък Азимов предсказал, че ще се учим чрез Интернет.
В едно от интервютата си, което дал писателят фантаст Айзък Азимов през 1988 г. практически предсказал появата на Интернета. По-точно, той е описал система, чрез която студентите получават достъп до универсален източник на информация.
Азимов предполагал, че чрез компютрите човек ще може да попада в която си иска библиотека на света и че той компютърът ще стане учител и ще осигурява достъп до цялата натрупана информация на човешкото знание.
Азимов бил много загрижен за подобряване на образователната система и виждал идеално решение на проблема в онлайн обучението.
Това, което днес наричат обучение е само трeнировка. Децата трябва да учат едно и също нещо по един и същи начин, с едно и също темпо и едновременно,  но те са различни. Едни възприемат информацията бързо, други бавно, за трети се налага допълнително обяснение. Тогава кое е най-доброто решение?