Густав Малер оглавявал Кралския оперен театър във Виена цели десет години. През лятото на 1907г. заминал за Америка. Оставяйки дирекцията на виенския театър, Малер сложил в едно от чекмеджетата на бюрото, в принадлежащия му кабинет, всичките свои отличия.
Намирайки ги сътрудниците на театъра решили, че той е забравил своите „драгоценности“ случайно, от разсеяност и побързали да съобщят за това на Малер.
Отговора отвъд океана  се забавил доста дълго и бил неочакван за загрижените хора в театъра: „Оставих ги на моя приемник“.
Всеки от вас може би ще си има своя версия за случая, това е нормално. Но освен като анекдот в случая човек би си задал въпроса: „Кога и по каква причина бих оставил наградите и отличията си постигнати в миналото“?
С напредването на годините, човек все повече изтъква „какво е направил“, „какво е постигнал“. Като удавник за сламка той се държи за миналото си и не търси нови хоризонти. Нима за възрастния човек няма алтернатива. Свободното време, с което разполага след години на работа и напрегнато ежедневие, като че ли няма за какво да употреби. Забравил е за младежките си мечти, за повече свободно време, за желанието да постигне неща, които не е могъл. Влачейки еднотипния режим: работа, домашни задължения,общуване с членовете на семейството,телевизия, сън, загубва желание за творчество в каквато и да е област.
Може би, като Малер трябва да се окажем в друга обстановка, при други условия, за да не се подпираме на миналото си като на патерица, а да мислим за реализация на скритите си възможности, не събудени до този ден.

Историята за появата на словосъчетания като „нашата ера“ и „до нашата ера“  е доста забавна. До тогава се е използвала друга временна импровизация въведена от император Диоклетиан. Според неговата версия, историята започва с неговото раждане. Какво самочувствие само!
През 525г. римският абат Дионисий Малкия, решил, че това е неправилно. Нали самият Диоклетиан бил гонител и мъчител на християните.
Дионисий решил, че правилно ще бъде времето да се отчита от раждането на Христос и започнал да изчислява, кога точно се е случило това.  Той изхождал от това, че Исус, когато започнал своята проповед, бил на около 30 години, че разпятието му било в навечерието на юдейската Пасха при император Тиберий. Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване датата на Пасха (с помощта на слънчевия и лунния календар), той установил, че възкресението на Христос се е състояло на 25 март, 31 години след неговото раждане.
Днес се знае, че той е сгрешил с 8 години, но независимо от това неговото летоброене станало популярно и било окончателно утвърдено от английския монах Бедоя Почитаемият.
Най-дълго от католическите  страни се съпротивлявала Португалия срещу това нововъведение. В тази страна започнали да използват новото летоброене едва през 1422 г.
Интересното е, че някои баптисти в Америка протестират против това летоброене, поради това, че Дионисий е направил грешка при изчисленията.

Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.

Трудно е да си представиш живота без кетчуп или доматен сок. А какво  ще се кажете за прясна салата от добре узрели домати?
Имало е период, когато доматите са се считали за отровни и са се страхували дори да ги докоснат. Според преданията, готвача на Джордж Вашингтон се опитал да го отрови като му поднесъл ястие приготвено от месо с домати. Президента много харесал храната, но готвача страхувайки се от възможно наказание се самоубил и така и не разбрал, че доматите се ядат.
Родината на доматите е Перу,  северната част на Чили и  Галапагоските острови. Те и сега виреят там, в дивата природа. Инките и ацтеките наричали нашите „закръглени червени познайници“ tomatl, т. е. „голяма ягода“. Там те растат като храсти или на пълзящи по земята стебла, както и на огромни пет метрови доматени дървета.
В Италия този плод станал много бързо любим на всеки. Именно италианците дали доста ласкавото название „помо доро“ т. е. „златна ябълка“ Доматите били така наречени поради жълтия цвят на първите култивирани  в 16 век  плодове.
Освен със своя превъзходен вкус, доматите имат и други предимства. Те са много полезни при сърдечно съдови заболявания, гастрити с ниска киселинност, обща отпадналост. отслабване на паметта, малокръвие. Доматите се използват и като слабително средство. Кашица от червени домати се слага върху подути вени. А знаете ли, че те имат принос и при отслабване?
Средно голям домат съдържа около 20 калории. Човек може на ден да изяде до 2-3 килограма домати или  да изпие 2 литра доматен сок без да има някакви смущения или разтройства.
Храната е едно от основните удоволствия в живота, а изисканата храна приготвена с домати може да бъде най-добре оценена от гастроном.

Страни традиции съществували във Вавилон. Например тази, че вавилонския цар трябвало непременно да се отчита пред народа за делата си. Е, нали и нашите управници днес са длъжни да правят това. Дали го правят и по какъв начин става това е вече друг въпрос.Желанието за отчетност се е запазило, но отчетността май е закъсала. Нека продължим с Вавилон, има доста неща, от които бихме могли да се поучим и приложим в живота.
Според вавилонските летописи първата работа на царя била, народа му да не гладува. Е, де да беше първостепена задача това и за нашите държавни глави! За сега май ще си останем, относно това, в света на мечтите.
Във Вавилон имало и други интересни порядки. Всяка година царят се подлагал на една унизителна процедура. В един ден от годината той бил длъжен да обикаля града, като през това време хората можели да го ругаят, плюят, обливат с вода и какво ли още не. Но това изглежда  били малко, защото в този ден царя се отричал от властта си и я предавал на някой от простолюдието.
Една година се случила доста куриозна ситуация. Царя избрал за свои заместник градинаря си, но по време на ядене се задавил и умрял. След смъртта му останал да управлява градинаря.
Като си помисля само, днес на ляво и на дясно оплюваме този или онзи, но за промяна само мечтаем. Може би трябва усилие и от двете страни, за да видим някакъв резултат. Нужно е, не само да се надяваме, но и да действаме.