Архив на категория: история

Животът в града предпазва от туберкулоза и проказа

Ново проучване показва, че за жителите на градовете има по-малък риск да се разболеят от туберкулоза и проказа. Причината се корени в това, че още в древни времена сред гражданите се е разпространил алел, който снижава възможността от заразяване с тези болести.
В древните градове хората са живели при ужасни хигиенични условия, а високата гъстота на населението е улеснила разпространяването на болести. Оживявали тези хора, които имали устойчивост към инфекциите, които причинявали епидемиите.
Английски учени са анализирали образци на ДНК от 17 различни групи, живеещи в Европа, Азия и Африка. Освен това те поискали сведения  за появата на първите градове в тези райони.
Изследванията показали, че въздействието на патогенни е довело до устойчивост на болестите, които са се предали на потомците.
Алел, който предпазва от проказа и туберкулоза е открит в почти всички райони на Близкия Изток, Индия и някои части на Европа, където градовете са съществували хиляди години.

Разкрита е причината за гибелта на „Титаник“

Както се знае, причината за една от най-трагичните и смъртоносни корабокрушения в историята на съвременното корабоплаване се смята фаталния сблъсък с огромен айсберг, който по неизвестни причини се е оказал в средата на Атлантически океан.
Според писателката Патън причината за трагедията и смъртта на повече от петнадесет хиляди души, е човешкият фактор. Истинската причина за трагедията е научила от дядо си, който е бил член на екипажа на „Титаник“ и по чудо оцелява в онази ужасна нощ.
Дядо й твърдял, че най-голямата грешка е фактът, че след сблъсъка не е заповядано да се спре кораба. Ако „Титаник“ е бил спрян, то пробития отсек от леда нямало да се запълни толкова бързо с вода и той можел да издържи до пристигането на спасителния кораб „Карпати“.
Писателката е обяснила, че дядо й е молил членовете на семейството да не разкриват тази тайна, но тя е решила, че трябва да направи това, защото е една от последните, които знаят истинската причина за трагедията.

Швейцарските часовници на Даниел Жан Ричард

Компанията на Даниел Жан Ричард е създала колекция от часовници наречена Bressel. Тя носи името на селцето, в което се е родил и живял основателят на тази компания.
Швейцарските часовници от тази колекция са с традиционна кръгла форма. Колекцията TV Screen  е визитната картичка на компанията. Днес тя представя много по-сложни модели. Такива, които имат сектор за секундната стрелка, указател за датата, деня от седмицата и месеца.
Тази серия швейцарски часовници имат корпус във форма на телевизионен екран и са снабдени със система fly-back, която се явява една от «ноу-хау» на компанията. Часовниците в тази серия са предназначени за мъже, но компанията предлага такива и за жени.
Най-елегантната колекция е Classiques. Тя е за истинските ценители на швейцарските часовници.

Скъпоценият графит

През XVII и XVIII век  графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане  на снарядите.

Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.

Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели  в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата  цена на графита.

Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не  са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.

Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година  каторжен труд или работа в колониите.

Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До  XVII век на никому не му е дошло наум да го постави  в дървена пръчка, както го използваме днес.

Куртизанките на Венеция

Във Венеция имало куртизанки за всеки вкус: за работници, служители в папската канцелария, за търговци, за военни и младежи

В началото на 16 век те били около 11 000. В края на 15 век и началото на 16-ти във Венеция излиза постановлeние, съгласно, което проститутките трябвало да живеят в специални квартали. Те трябвало да стоят на прозореца, да провесват крака си навън, да разголват гърдите си, за да привличат по-силно мъжете, като по този начин ги предпазвали от хомосексуални връзки.

Документ достигнал до наше време потвърждава, че във Веницианската република през 15-16 век, разпространението на хомосексуализма добило твърде голям размах, особено сред интелектуалците и религиозните санове.

Освен това проституцията винаги се е явявала доходна дейност, а градските власти знаели как да правят от това пари. Например, проститутките получавали пари от преминаващите през града чужденци. Внесените по-късно капитали поощрявали местната икономика.

Всяка куртизанка имала специално „облекло“, което я отличавало от порядъчната жена. Светло, златистите им коси, често се боядисвали по специална рецепта. В прическата им присъствали два „рога“. Обувките им били на високи токчета, до 50 сантиметра. Така те изглеждали значително по-високи от спътниците си. Роклите имали дълбоко деколте, разкриващо по-добре гърдите им.

Куртизанките от по-нисък ранг, не носели скъпи дрехи, но използвали копринени тъкани, златни гривни, сребърни верижки и тънки копринени чорапи.

Съгласно официален документ от 1542 г. за проститутки във Венеция се считат всички неомъжени жени, които имат една или повече интимни връзки с мъже. Към това число са причислени омъжени жени, които не живеят с мъжете си. Те живеят сами и приемат повече от един мъж в дома си.

Все пак трябва да се прави разлика между проститутка и куртизанка. Статуса на куртизанките  е по-висок от този на проститутките, но те имат по-голяма свобода отколкото почтените дами.

Така наречените „честни„ куртизанки  са подържани от един или няколко заможни покровителя, обикновено членове на висшата класа. Те имали известна независимост и свобода. Били обучавани по правилата за добро поведение, умеели да водят разговори на различни теми. Повечето от тях притежавали висока култура и дори имали литературен талант.