Немския египтолог и археолог Алтенмюлер знае по какъв начин са работили египетските архитекти, стенописци и майстори на релефи в потъналите от тъмнина работни помещения.
При работата си в гробниците на фараоните са използвани лампи, чийто фитил е бил потопен в сусамено масло, Добавянето на сол изтегляло водата от олиото и предотвратявало изпускането на сажди от лампите.
Два пъти по време на осем часовият работен ден на работниците били раздавани лампи и масло. Раздаването на лампи е било регистрирано. Списъците са все още запазени.

В миналото също са използвали електрически ток. Това не е измислица, приказка или сън. В музея  на Багдад се намира електрическа батерия отпреди християнското летоброене, която е действала на галваничен принцип.
Уредът се състои от глинено шише, цилиндър от медна ламарина и желязна пръчка. шишето е издължено и овално. Направено е от белезникавожълта изпечена глина с добавено дъно, което имало асфалтово покритие. Височината му е 14см, а най-големият му диаметър 8 см.
Директорът на музея и реставратора направили точно копие на тази батерия. Не забравили  и металните примеси, верни с оригинала.
След това поканили няколко специалисти на експеримента с копието на батерията. Един златар, двама химици от отдела „Конструиране на батерии“ на концерна Бош, както и един специалист по галванизиране.
Предвидено било да се позлати направената от сребро статуя на цар Хатра.
Необходимата киселина, която била използвана при опита била съобразена с тази, която са имали на разположение в Ориента тогава, а именно прясно изстискан гроздов сок.
Успехът не закъснял. Медният цилиндър, желязната пръчка и киселината произвели ток с напрежение 0,5 волта.
Този източник на ток бил свързан с галваничната вана, където била поставена малката статуетка. След два часа фигурата наистина била позлатена.

Откриването на телескопа се приписва на италианския естествоизпитател Галилео Галилей. Археологическите открития на оптични лещи, противоречат на това твърдение и свидетелсват, че тези шлифовани стъкълца са били познати много преди XVI век.

Известно е, че стъклото е произведено за първи път около 3500г пр. Хр. в Египет. На остров Крит са намерени много прости оптични лещи, които са от около 2000г пр. Хр.

Не е било особено трудно да се поставят две от тези лещи една след друга, за да се получи далекоглед.

Дори самият Галилей предполагал, че „древните“ са познавали далекогледа.

По времето на династията на Птоломеевците в Египет била създадена Александрийската библиотека. Тя съдържала сбирка от безценни свитъци съдържащи знанията на онова време.

Когато Юлий Цезар посетил египетската царица Клеопатра, при едно прибързано нападение на римските войници в Александрия избухнал пожар, чиято жертва станали голяма част от съхраняваните в библиотеката над 700 000 свитъка.

Марк Антоний наредил да се възстанови библиотеката. Обезщетил загубите като дарил нови 200 000 свитъци.

В следващите векове Александрийската библиотека процъвтявала. Тя съществувала до 389г. сл. Хр., когато била унищожена от една полудяла, наричаща себе се „християни“ група, по заповед на император Теодосий. Тя била подклаждана от епископа на Александрия, религиозен фанатик. Под негово влияние библиотеката била запалвана няколко пъти.

Хората интересуващи се от математика и астрономия, трябвало да заплатят с живота си изследователската си страст и жажда за знания.

Повече от половин милион свитъци били хвърлени в пламъците.

Каквото останало било унищожено по-късно от войните на халиф Омар, когато завладели града.

В началото на 90-те години учените смятали, че са открили най-старата цивилизация на земята използвала писменост.

Това била древноевропейска цивилизацията Винча, наречена на малкото село Винча в Сърбия, намиращо се на 14 километра от Белград.

Там са намерени около 2000 покрити с писмени знаци глинени фигури, за които се смята, че са създадени 6000 години пр. Хр.

До тогава за най-древни са се смятали кръглите шумерски печати и староегипетските гравирани надписи датиращи от 2500-3000г. пр Хр.

Езикът на хората от Винча отдавна е забравен, за това тяхната писменост не би могла да се разчете.

Най-новите открития на френските учени доказват, че използването на първия писмен знак би трябвало да бъде много по-назад в миналото. Древните драсканици върху камък, намерени в Сирия, са всъщност пиктограми, които притежават чертите на съвремената писменост.