Архив на категория: история

Виното на четирите разбойника

През 14 век, когато епидемията от чума се разпространила в Европа, съществували няколко начина да се избегне заразяването. Единият от тях бил да се носят ароматни топчета  окачени на вратовете, а в домовете и на улиците запалвали ароматни треви.
Облеклото на лекарят през тази епоха бил дълга перелина, широкопола шапка, а на лицето се слагала маска с клюн, в който се намирали ароматни треви. На гърдите висяла кадилница с тамян.
Съществувала легенда за “ виното на четирите разбойника“. Разбойници дълго време ограбвали домовете на умрелите от чума, при това не се заразявали от болестта. Когато ги хванали се оказало, че пият определено вино. В замяна на рецептата на виното, което употребявали, били помилвани.
Рецептата включвала розмарин, лавандула, бор, мента и много други билки. Изненадващо е, че процента на парфюмеристите, оживели тогава, бил много висок.
За приготвянето на „виното на четиримата разбойника“ в домашни условия се взимало един литър ябълков или винен оцет и по две лъжички смлени свежи билки от лавандула, розмарин, градински чай, пелин, седефче и мента. Билките се слагат в съд и се заливали с оцета. Покривали се и се оставят на слънце за две седмици. След това се прибавяли шест скалитки чесън. Отново съдът се закривал, поставял се на слънце за една седмица. Прецеждало се съдържанието от съда и се наливало в бутилка.
Несъмнено „виното на четиримата крадци“, от съвременна гледна точка, притежава силно антимикробно действие, срещу, което не би издържал нито един представител на редица заболявания. Прилагането на този „еликсир“ се препоръчва само външно, защото в съдържанието му освен оцет, влизат две билки – пелин и седефче, които при по-големи количества предизвикват отравяне и смърт.
Относно чесъна в оцета има различни мнения. Според едни, колкото е повече, толкова по-добре, но други смятат, че трябва да се съблюдава някаква мярка.

Роботът на Леонардо да Винчи

Роботът на Леонардо да Винчи е облечен в типична германо-италианска броня от края на 15 век.

От проектите на Леонардо става ясно, че всички стави се движат в унисон, контролирани от механичен аналогов програмируем регулатор, разположен в гръдния кош.

Краката са задвижвани отделно чрез монтиран външно колянов лост, който задейства въже, свързано с важни места в глезена, коляното и бедрото.

През  2005г. Биохимичния инженерен факултет на университета в Кънетикът започва възтановяване на основната конструкция на оригиналния робор на Леонардо да Винчи. Добавена е технология от 21 век, включваща зрение, разпознаване на говор и гласови команди, компютърно настроени движения и по-усъвършенствано тяло.

Роботът има подвижен врат и следва с поглед движещи се предмети.

Загадъчна архитектура

Главната особеност на Мачу Пикчи е прекрасната изработка на масивни камени стени и огради, строени без хоросан и използване на колело или на впрегатни животни.

Характерен е строежът от многоъгълни камъни, свързани така точно, че е невъзможно да се промуши дори и най-тънкия нож между сглобките. Така инките постигали устойчивост на сграда в сеизмична област.

Някои предполагат, че при строежа на сградите в Мачу Пикчуе е приложена лазерна технология. Мистерията около изграждането на този древен град се засилва от липсата на документи, разкриващи как точно са построени сградите.

Инките са имали гилдия на професионални архитекти за проектирането и организирането на строителството. Те са били специалисти в пригаждане формата на конструкцията към особеностите на терена, върху който са строили.

Съществуващите скални образования са били оползотворявани при строителството. На предните стени на скалите са изваяни скулптори, а в каменните канали е текла вода.

Повечето от сградите в Мачу Пикчу са от гранитни блокове и е възможно да са дялани с бронзови и каменни сечива, а след това оглаждани с пясък.

Сричкова писменост подобна на японската

В началото на средноминойския период за първи път на Крит започва да се използува писменост, отначало пикто-графична, образна чрез фигури на хора, изображения на предмети и животни.
Около 1700 г. пр.н.е. се появява линеарното, сричково писмо, произхождащо най-вероятно от пиктографичното, наречено е линеарно писмо „А“. Досега все още не е разчетено.
Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е.
В Кносос са намерени глинени плочки, използвани от дворцовите преписвачи. На тях са записани подробности за функционирането и управлението на главното производство,  получаването на ароматно масло, златни и бронзови съдове, направа на колесници и тъкани, а също и стоки като вълна, овце и зърно.
В Кносос са намерени и глинени плочки, изписани с по-ранно неразчерено линеарно писмо А.

Първоначално само като справочен отдел

На 24 април 1800г. е основана Библиотеката на Конгреса в  САЩ. От справочен отдел на законодателите прераства в институт с национално значение.

След Втората световна война библиотеката става най-големият  международен източник на информация, като едновременно е библиотека и научен център.

Днес е мощен библиографски центът и играе ролята на агенция за авторското право.

Библиотеката се намира във Вашингтон. Зданието заема 265 000 метра.  Дължината на стелажите е 865, 5 км. Основната зала е висока 50 метра, от пода до купола. Тя разполага с повече от 45 000 книги и справочници, и места за 250 читатели.

Библиотеката обслужва главно законодателите на конгрес в  САЩ, държавни агенции, изследователски институти, научни работници, частни фирми и индустриални предприятия.