Районът Gastown е историческия център на Ванкувър. Той е наречен така в чест на Дйон Дейтън, по прякор Gassy Jack. Известен е като словоохотливият собственик на бар Йоркшир.
Gassy Jack се явил в пристанището Burrard. С чаша уиски в ръка, той казал на работниците, че ако му помогнат да си построи бар, ще им даде толкова чаши с уиски, колкото могат да изпият.
Барът бил построен за 24 часа.
Идеята да създаде лятна резиденция, която по своя разкош да не отстъпва на знаменития Версай, дошла у Петър I през 1714 г., след победата на руския флот над шведите при Гангут.
Царят планирал да създаде дворцов – парков ансамбъл непосредствено на брега на Финския залив. Това място не е избрано случайно. Изследвайки местността, Петър намерил няколко водоема, подхранващи се от бликащи из под земята извори.
Работата по създаване на ансамбъла продължила почти два века. В нея взели участие изтъкнатите архитекти. Така Mon Plaisir, Marly, Ермитажа,….. са се превърнали в „столица на фонтаните“, перлата на архитектурата в света.
На 20 август 1721г. са пуснати първите фонтани и каскади. През 1735г. в центъра се изгражда фонтана „Самсон“.
Петър I планирал по Морския канал да се пуснат 22 фонтана със скулптурни сюжети от басните на Езоп. Едва по-късно решили да направят фонтаните във вид на вази.
През периода от 1854 до 1860 година вазите се разпаднали и били отстранени. Заменили ги с 14 фонтанови басейни. Днес техните мощни струи образуват великолепна кристална колонада, водеща до Голямата каскада.
По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.
С появата на християнството се появила необходимостта да се определи предхристиянския култ, за да му се противопостави основата на новата вяра.
В латинският език за обозначаване на езичник се използвала думата «paganus». На английски нейният еквивалент е «heathen».
Но всичко това са само термини, отразяващи определен възглед на християнин за нехристиянин. Например, «paganus» на езика на римляните първоначало е означавало „селянин“, „граданско лице“, „филистимец“.
Такова значение срещаме и у латинските автори Цицерон (106-43г. пр. Хр.) Светоний Транквил (75-160г. пр. Хр.), Тацит (около 55-120г. пр. Хр) и други.
Само в полемическите текстове на поборниците за християнството, а също и в законите на Юстиниян(530 г. пр. Хр) под думата «paganus», авторите имат в предвид „езичник“, в обичайния смисъл на думата.
От всичко това можем да заключим, че «paganismus» („езичество“), произхожда от по-късното значение, възникнало след раждането на Христос.
Така например този термин се среща у Аврелий Августин (II век пр. Хр.). Но при един от най-големите римските поети Вергилий (I в. пр. н. е.), автор на поемата Енеида, не намираме подобно понятие.
Всички тези бисквитки, Google, бъгове и други са термини, които са се появили в резултат на някакво събитие, съвпадение или случайност.
От къде идва Cookies – бисквитки?
Не знаех, че този термин има толкова интересен произход.
Общо казано, Cookies е начин да се запази потребителската информация засягаща различни сайтове и браузъра на диск. Cookies позволяват да се идентифицира потребителя, без да се налага да въвежда данните отново. В „бисквитки“, като цяло, има не само една функция, а
няколко, но всички имат сходни характеристики – цялата информация се съхранява в кода на всяка бисквитка.
Програмистите, които са работили над концепцията за бисквитките, са ги нарекли така, защото наподобават на китайските „бисквитки на щастието“, в които се съдържат парче хартия с предсказания.
Bit (бит), това е дума, която е образувана от съвкупността на няколко термина.
В зората на програмирането, двоичната система на изчисление е приет като най-простият и ефективен начин за „общуването“ с компютъра. Двоичен знак на английски е binary digit, но програмистите ги мързяло да пишат всеки път „binary digit“ в резултат, на което се появила думата „bit“.
Интересно е, че думата Wiki е дошла в английския и другите езици от хавайски. На хавайски „Wiki“ означава „бързо“. От там и Wikipedia се разглежда като бърз и лесен начин да се получи достъп до всякаква информация.