Архив на категория: история

Ако бях ти дал да го прочетеш

В един неделен ден на 1877г. мисис Джулия Грант, жената на президента Грант, влязла в стаята на мъжът си и заварила всички министри угрижено навели глава. Тя се обърнала към съпруга си:

– Какво става тук?

Грант запалил цигара и отговорил, че преди няколко минути е прочел отказа си да се кандидатира за президент трети път. А този отказ току що бил изпратен.

Мисис Гранд се ядосала:

– Защо не ми даде да го прочета преди това?

На това Грант спокойно отговорил:

– Ако беше го прочела, ти никога нямаше да позволиш да се изпрати, а аз не искам да остана тук още четири години.

Недоразумение

Изпратен от Британския музей, Джон Търтъл Ууд търсел останките на храма на Артемида в Ефес. Били минали вече 20 месеца, а резултат още нямало. Но щастлива случайност го отвежда до място където се натъква на стените на храма.
Разкопките били спрени заради тридеседневния празник на Рамазан.
Мюдюринът на областта като чул за новооткритите орнаменти в Ефес пожелал да ги види. Когато видял намерените кръгли части на огромни колони и капителите, попитал Ууд от каква сграда са.
Археологът му отговорил, че са останки от стара джамия или църква на древните гърци. Обяснил му, че те не почитали един Бог, а много богове. Някои, от които били мъже, а други жени. Разказал му, че тази църква е посветена на  култа към една жена, чиято статуя висока 12 или 15 метра била издигната вътре.

Мюдюринът навел глава и се замислил. Нещо проблеснало в ума му и мъдро отсякъл:
– Аха, били са протестанти.
Ууд се опитал да му обясни, че протестантите съвсем не вярвали в идоли, но тъй като Мохамед бил неговия пророк, цялата работа за него останала като една голяма мистерия.

Еко-селище в северната част на Италия

Италианското селце Torri Superiore решило да се върне в Средновековието. Но такова Средновековието, което не променя настоящето, а изваждайки от миналото най-доброто и игнорирайки всичко лошо.
Селцето Torri Superiore се намира в планините на североизточна Италия, близо до границата с Франция и на около двадесет километра от брега на Средиземно море.
Основано е през ХIII век. То никога не е било много успешно, известно и голямо. През ХVIII век това селище, с малко високи сгради и няколко улички, достига максимум на живеещи в него, но след това запада. Хората заминавали нанякъде и къщите се рушели.
Преди няколко години италианските власти са решили да възстановят това селце. Тогава Torri Superiore е обявено за полигон на културни инициативи и екологични експерименти.
Сега то е истински клон на Средновековието сред европейската индустриална Италия. Тук няма да видите автомобили, сателитни антени, кули за мобилна комуникация, небостъргачи и други атрибути на съвремеността. Максималното, което се използва от съвремената цивилизация в това селце са слънчевите панели, изработващи електричество за скромни електронужди.
Тук могат да се срещнат много хора от цял свят, дошли да живеят по-прост, но богат живот. В проектираните сгради могат да пребивават до 160 души. Те работят в градината занимават се със различни занаяти, като грънчарство, дърводелство, ковачество. Пасат крави и кози, а от млякото им правят сирене. Може да се работи и в кухнята, която е обща за всички, трапезарията също. Тук предат вълната събрана от животните и такат платове, от които кроят прости селски дрехи.
Основната задача на Torri Superiore е да се постигне пълно самозадоволяване. Тук има всичко, което е необходимо за здравословен начин на живот. Ние трябва само да се огледам внимателно и да го разберем!

Полузебра, полукон

Квага е вид зебра, която е полузебра, полукон.Тя е напълно изчезнала през 1883г.
Това е едно от най-известните изчезнали животни в Южна Африка, подвид на зебра. Квагата е било много доверчиво животно и добре се е подавало на дресировка. Своето име е получило от думата „Кой-кой“, чрез която собственика извиквал опитоменото животно.
Този вид животно е било много дружелюбно, доста вкусно, а кожата му се е оценявала в злато. Имено това е била причината за пълното им изтребление.
През 1880г. е имало само една квага, която умряла в плен на 12 август 1883г. в зоопарка Артис Магистра в Амстердам.
Едва когато умряла квагата, се разбрало, че тя е отделен вид. Това е първото изчезнало животно, чиято ДНК е била проучена.

Ferrari

Една от най-известните емблеми на „Ferrari“, изобразяваща буен кон, за първи път се е появила на военен самолет, който управлявал  Франческо Барака. Той бил авиатор и герой от Първата световна война.
През 1923г. след състезание, Енцо Ферари се срещнал с родителите на Франческо. Те го помолили да използва изображението на буен кон за състезателния си автомобил, за късмет и знак за почит към паметта на сина им, загинал малко преди края на войната.
Към коня бил добавен жълт фон, който бил официалния цвят на родния град на Енцо Ферари. Била променена и посоката на опашката, тя била вирната нагоре.