В Германия разсекретили някои документи, на разузнавателните служби в Западна Германия след Втората световна, където е разкрито, участието на  офицера от СС Валтер Рауф в тези служби.
Бодо Хекелмаер бил назначен за ръководител на комисията изучаваща историята на външното разузнаване на ФРГ. Той съобщил, че Рауф бил служител на германското разузнаване от 1958 до 1962 година. Според американското разузнаване той е създал машините с газ, чрез които са избивани евреите и хора с увреждания.
След разгрома на нацистка Германия, той избягал в Чили, където е получил ново име – Енрикe Гомес.
Въпреки това бившата нацистка лява БНД го наела, за да го изпрати да шпионира в Куба Фидел Кастро.
Въпреки, че на бившия щандартефюрер било отказано влизане в Острова на свободата, той продължавал да получава заплата и за времето, през което е работил е изкарал 18 хиляди долара.
От 1960 до 1962 година бившият есесовец два пъти се е обучавал в Германия. По време на втория курс германските власти са издали заповед за арест с обвинение във военни престъпления.
Името на Рауф изплувало по време на съдебния процес срещу Адолф Айхман, офицер от СС, когото израелските спецслужби са хванали в Аржентина.
През декември 1962г. Рауф се връща в Чили, където е арестуван. Но поради военния преврат в страната, той не е екстрадиран в Германия.
Въпреки, че вината на Рауф, като нацистки престъпник е била очевидна, немските спецслужби са дали 3,2 хиляди марки на семейството му, за да плати на адвоката.
През 1984г. Рауф е починал в Чили, след като е успял да избегне съдебния процес по обвинение за военни престъпления.
До сега делото на Рауф, състоящо се от 900 страници, е било засекретено.

Имената на страните могат да не са едни и същи в различните езици. Лидер в това отношение е Германия.
На руски, английски и някои други езици името ѝ идва от латинските думи за „човек“ и „копие“.
На френски, испански и една голяма група от тюркски езици, тази страна се нарича Алемания, по името на племето на алеманите, с които германските племена са се срещали често.
В естонския и финския език е наречена Саксама и Сакса, на племето на саксонците.
В повечето източно славянски езици името на страната е Немчина, която произхожда от думата „немец“, означаваща „ням, не говорещ на нашия език“.
Накрая в самата Германия и всички скандинавски страни се нарича Дойчланд, което означава „страна на хората“.

На полуостров Пелопонес след проливни дъждове открили неизвестно древно погребение. Археолозите установили, че хората били погребани живи. Всички скелети се намирали в неестествени пози. Болшинството широко са отворили челюстите си, сякаш са се опитвали да избягат или да извикат за помощ. Кои са те и защо са така наказани?
Вече са разкопани пет гроба, в които имало погребани по двама или повече души. Сред находките се намират съдове за вино, бронзова закопчалка за дрехи и каменно вретено.
14-ти век преди новата ера историята на Древна Гърция е белязана от разцвета на Микенската култура.
Но откъде да започнем разследването за загадъчните убийства, които са станали толкова отдавна, а и писмени източници за тях не са останали?
В известен пасаж от VI песен на „Илиада“ може да се прочете, как цар Тиринт Прет изпраща на своя тъст, царя на Ликия, героя Белерофон, от когото ревнувал жена си, с препоръка да бъде убит по жесток начин.
За това, че гърците практикували такова наказание, погребване на живи хора, може да се прочете в „Югортинската война“. Гърците дали на картагенците да избират те сами да се заровят на избрано от тях място или самите гърци да направят това където пожелаят. Пленниците се съгласили да принесат живота си в жертва на родината си и били живи погребани.
Погребения на живи хора се практикувало при нарушение на обреда на целомъдрие при весталките. От къде води началото си това наказание за тези жени не се знае.
Но за намерените гробове никой не знае, кой и защо е погребан жив в тях. Изказват се само предположения, за които до сега няма потвърждение.

Когато се установило, че експедицията на Едингтън през 1919г. за измерване на предвижданото от Айнщайн изкривяване на звездната светлина от Слънцето е успешна, холандския физик Хендрик Лоренц изпраща на Айнщайн телеграма, в която му съобщава добрата новина.
След като се разчуло за телеграмата, потвърждаваща общата теория на относителността, един студент попитал Айнщайн:
– Какво бихте си помислили, ако експериментът на Едингтън не бе открил предвиденото изкривяване на светлината?
Айнщайн отговорил:
– Тогава щях да съжалявам Господ, защото теорията е вярна.
Разбира се, ако експериментите не бяха потвърдили предвижданията на Айнщайн, теорията нямаше да бъде вярна и общата теория на относителността  нямаше да се превърне в основен стълб на съвремената физика.
Айнщайн е имал предвид, че общата теория на относителността описва гравитацията с такава елегантност и с толкова простота, че за него е било трудно да си представи, че природата би я пренебрегнала. Според него общата теория на относителността е твърде красива, за да е грешна.

Когато гражданите на Ефес замислили построяването на мраморния храм на Диана или Артемида, разисквали дали мраморът да бъде доставен от Порос, Проконес, Хераклия или Тасос.

Пиксодар, местния овчар, закарал стадото си до едно място и го оставил да пасе там.  Два овена се сбили, но се разминали в сблъсъка си. Единият от тях ударил с рога си близка скала и откъртил светло парче от нея.

Пиксодар оставил стадото си в планината и хукнал с парчето скала към Ефес. Стигнал точно, когато споровете за мрамора били най-оспорвани. Гражданите много се зарадвали на откритието му и го почели като променили името му.

Вместо Пискодар, го нарекли Евангелий, което на гръцки означава „вестител на добри вести”.