Това e главният град на провинция Дофар. Богат район, зелен, с водопади и реки, които подхранват обширните пасища. Само в тази част на страната мусоните благославят земята с чести дъждове, постоянен лек ветрец и почти неизменна мъгла над близките крайбрежни планини. Местният климат няма свое подобие в целия Залив и създава уникални условия за отглеждане на рядкото тамяново дърво, източник на огромни богатства в древните времена. Тукашните съкровища са довели до възникването на легендарните градове Сумарам, Ал-Балид, както и на изгубения град Убар.

Салала e малък град, който в миналото е можело да се пресече с кола от единия до другия край само за няколко минути. Основните атракции на града лежат отвъд жилищната му част, сред естествените чудеса на околния пейзаж с великолепния пясъчен плаж Мурсал, древните руини на Сумуран, стотиците плантации, които процъфтяваха под мусонните дъждове. Малко по-навътре в сушата зелените планини Дофар се извисяваха като фон, едно от малкото места в света, където расгът редките тамянови дървета.

Забулените в мъгла планини са място на вечна мистерия и богатство. Макар петролът да е изместил ароматните растения като основен източник за благоденствието на Оман, тамянът все още е в центъра на местната икономика тук, в Салала.

Традиционните открити пазари разнасят по целия град уханието на розова вода, амбра, сандалово дърво и смирна. Тук се намира парфюмерийният център на света.

В миналото обаче тамянът е бил истинското съкровище за страната, по-ценно дори от златото. Търговията с безценната стока била сърцевината на оманската икономика, платноходите я пренасяли чак до Йордания и Турция на север и до Африка на запад. Легендата е превърнала търговският маршрут по сушата в Път на тамяна. Древни руини се редуват покрай него, пълни с неразгадани мистерии, които събуждат въображението. Историята им се преплита с юдаизма, християнството и исляма. Най-известен е Убар, градът на хилядата колони, основан от потомците на Ной, град, който е натрупал богатството си благодарение на ключовата си роля като основен воден източник за керваните, пресичащи пустинята.

„Октоберфест“ се провежда от 1810 г., когато баварския престолонаследник Людвиг се е оженил за принцеса Тереза ​​фон Заксен-Хилдбургхаузен. По случай тази радост бил устроен всенароден празник и състезание на поляната пред градските порти, която от тогава получава името на булката и се нарича поляната на Тереза.

Днес това място е почти в центъра на Мюнхен. Празникът продължил пет дни и се е помнел дълго. Така хората решили всяка есен весело да отбелязват годишнината от тази сватба. Впоследствие, фестивалът се провежда ежегодно и е придобил неповторим вкус на баварската бира.

Двадесет и два пъти този празник е отменян поради войни и бедствия. Фестивала е увеличил популярността на най-известните пивоварни от Бавария „. Münchner Hofbroy“ „Levenbroy“, „Augustiner“, „Paulaner“, „Hacker-Pshorr“, „Spaten“.

Всяка година цената на литър пиво се увеличава осезателно. Например, увеличението тази година е с 3,6%.

В България от какво ли не се стремят да добият пари. Не говоря само за бизнесмените и търговците, а и за министерството на финансиите, което всячески се стреми да запълни „недостига на пари“ в държавата ни. Скъпи служители, не си напрягайте много мозъците. Предлагам ви няколко необичайни глоби от миналото на отделни народи, които могат да ви послужат във вашата всеотдайна работа.
В Швейцария са глобявали, за отсъствие на градинка около къщите.
В средновековна Испания се плащало глоба по 10 златни монети, ако се окажете в един и същи магазин за дрехи с кралските особи. И не дай си боже, да си купите или ушиете рокли като тези на августейшите особи. Наказанието за това било екзекуция или интерниране.
Такса се плащало за твърде много коне. Осем коня могат да карат само благородниците, а на търговците се отпускали само по четири.
В Израел се плащали глоби за непокрит под на свинарник. Евреите свине не ядат, но все пак ги развъждат. А пода в свинарника трябва да се покрива, за да не могат свинете да докосват с краката си свещената земя.
В Персия просто плащали „за здравето на шейха“, така че да управлява по-дълго.
В Новгород, преди царуването на Иван Грозни, се плащали доста пари за отсъствие на преминаваща пътека пред дома. И казват, че това било много доходно за хазната. Много знатни новгородци предпочитали да платят глоба вместо да почистят пътя пред дома си.
Португалски търговци глобявали работниците си за тих глас. Ако имате твърде тих глас, никой няма да ви чуе на пазара и печалбата ще бъде по-ниска.
В Свазиленд се наказват семейства, които не хранят добре дъщерите си до сватбата им. Слабите невести там съвсем не се предпочитат.
В средновековна Франция много пари плащали младоженците на църквата, ако на първата сутрин след сключването на брака, не провесят доказателство за девствеността на невястата.
Непочитането на храма и статуята на Венера в Древна Гърция се наказвало със глоба, а ако няколко пъти се покаже такова неуважение, нарушителят трябвало да плаща глоба три месеца подред на жреците.
Представете си, че нямате баня. За отсъствието на такава плащали собствениците, които живеели близо до Петербург през XVIII век. Всичко започнало от това, че Петър I не могъл да се изкъпе по време на пътуването си от Москва до Петербург. Европейците не разбирали това напълно, тъй като смятали банята за варварски обичай. Руснаците пък намирали европейците за диви, защото не се мият.
Е, господа финансисти, списъкът може да се продължи още, но като гледам, в днешно време, сте доста изобретателни и находчиви в това отношение, така че едва ли се нуждаете от допълнителни примери.

Един от най-известните шумерски царе е Гудва. Твърди се, че е бил владетел на земите от Нипур до Урук. Но не е независим, а само наместник на кутийските царе.

Гудва разгръща огромна строителна дейност и организира множество търговски експедиции. С кораби докарва различни стоки като кедрово дърво от Ливан, злато от Мала Азия и мед от Иран. По вода се пренасят строителни материали, нужни за изграждането на храма на Нинригсу.

Върху купата на цар Гудея, срещаме един от най-древните символи – кадуцеаят. Той представлява пръчка около, която са овити две змии в противоположна посока.  На практика това е жезълът на Хермес, познат със своите тайни, „херметически” знания. Същата форма има и българската сурвачка.

Бретонците във Франция, баските в Испания и старите ирландци са близки по отношение на езика. Към тях трябва да прибавим и българите.

Можем да направим множество паралели, които говорят за удивителното сходство. В Оверн, южната част на Франция, любимият танц на местните хора е Ла-Буре, който е идентичен по мелодия и стъпки с нашата ръченица. Невероятна е външната им прилика, манталитета, бита и обичаите с тези на българите. Овернците също използват гайда, която не само с формата си, но и с възпроизведените мелодии прилича на българската.

Ако сравним писмеността на баските, открита на плочата от Билбао, които са древен прединдоевропейски народ, с руните от Дунавска България, ще видим припокриване в 14 знака, което е 56%. Тяхното знаме е идентично с българското – бяло, зелено, червено. Не случайно легендата разказва за първият испански крал, носещ името Болгорос.