При археологическите разкопки в Ерусалим в близост до Стария град е открита уникална миниатюрна икона датираща от VI-VII в. от н.е.

Уникална находка е показан за пръв път публично по време на конференцията „Иновации в археологическите работи в Ерусалим и неговите околности“.

Иконата представлява малка кутийка с дължина 2,2 см и ширина 1,6 см.Тя е направена от костите на едри животни, вероятно едър рогат добитък, камила или кон. На капака ѝ е изрязан кръст, а вътре са намерили цветно изображение на „тъмнокос, брадат мъж“, облечен в бяла туника опасана с пурпурен пояс.

Иконата е украсена със златни листенца. Археолозите предполагат, че собственикът ѝ я е носил в платнена торба.

Град Шибам се намира в южната част на Арабския полуостров. Той се смята за най-древния град с „небостъргачи“.
Фантастичният мираж, който се разкрива пред изморения пътник, се появява заради розовите и белите домове, които заобикалят горичката от финикови палми.
Само, че това не е мираж, а древния град Шибам, който е на две хиляди години. Той е бил столица на древното царство Хадрамаут. Намирал се е на кръстопът на керванските пътища. С времето тези търговски пътища загубили своето значение. След разрушението на Марибската язовирна стена, чудо на древната инженерна мисъл, града загубил „голямата“ вода.
Въпреки това градът не загинал. Опасявайки се от набезите на бедуините и нежелаейки да заемат много място в оазиса, гражданите изградили дом крепост.
Най-долния етаж бил изграден от дебели и здрави стени. Тук бил добитъкът и се съхранявали запасите. Горните етажи били предназначени за многочислените семейства. Височината на постройките достигала до девет етажа. Забележете, това е било през 16 век.
Традициите да се строят подобни домове се е запазила и до днес.

Историята на построяването на Великата китайска стена е изключително интересен. По това време Китай е била множество от враждуващи царства. Северен и Западен Китай е бил обитаван от номадски племена. Владетелите на царства са забелязали, че номадите не са в състояние да превземе централния град и отстъпват пред укрепени крепости. Те започнали да строят диги по протежение на границата. Но поради несъгласуваност на строителството, атакуващите лесно обхождали фланговете.
През 246 г. пр. Хр начело на развиващата се държава Цин застанал енергичният Джън, който провъзгласил себе си за император.
Въпреки че Джън е изградил основите на Великата китайска стена, той не е постигнал основната цел. Стена все още не била добра защита срещу номади. През вековете строителството е било спирано, след което продължавало под ръководството на сменящите се управници.
Едва когато монголите през 1449г. успели да достигнат вратите на Пекин, със строителството на стената се заели по-сериозно.
Според някои тази чудна постройка е дело на тиранин. Легендата разказва, че ако се сложи ухо до стената, могат да се чуят жалните гласове и стонове на онези, които са загинали при построяването ѝ.
Разказват, че Джън е издал заповед, според която ако човек е извършил престъпление, заедно с него се  обявинявали за виновни неговите роднини и дори съседи. По този начин, милиони хора се събрали тук, за да изградят Великата китайска стена. Умирелите се заменяли с нови жертви. Мъртвите са погребани в стената, поради което стената се счита за най-дългото гробище в света. Телата се погребвали в изправено положение.
Днес Великата китайска стена е основната  забележителност на страната. На нея е реставриран надпис на Мао Дзе Дун, който характеризира отношението на китайците към стената: „Ако не сте били на Великата китайска стена, не сте истински китаец.
Туристи от цял ​​свят идват в Китай да посетят този феноменален архитектурен паметник и да се насладят на неговия мащаб и величие.

Това не е сграда, в която са събрани достатъчно количество книги. Това е Националната библиотека, която често се нарича, Марциана и има около 13 000 ръкописи, 2883 старопечатни книги и 24055 книги от 16 век.
Всичко започва от 31 май 1469г., когато кардинал Бесарион принася в дар на Венецианската република колекция от книги наброяваща 750 ръкописа на латински и гръцки език, без да се броят старопечатните книги. Трудно се съхранява такова богатство особено, когато към него се прибавят и нови екземпляри добавени от аристократичните семейства. Затова било решено да се построи специална сграда, където да се съхраняват тези книги.
Голям принос за изграждането на Националната библиотека има инвеститора Пиетро Бембо. През 1537г. започнало строителството на библиотеката по проект на Якопо Сансовино, а дострояването ѝ е проектирал Скамоци през 1580г.
Броя на книгите и цените книжа нараснал и Националната библиотека била разширена за сметка на съседните сгради, в които се складирало „безценното съкровище“. Така бил запълнен с книги и монетния двор построен през 1537-47г.

Първата версия твърди, че венециански дож бил женен за младо момиче. Нощно време при съпругата на дожа пристигал неизвестен сеньор в дълъг черен плащ на черна гондола. Това била единствената черна гондола във цяла Венеция, всички останали лодки всеки сам боядисвал по свой вкус. Неискайки да бъде опозорен дожът заповядал всички гондоли да се боядисат черни. Любовникът продължавал да идва през нощта, но никой не можел да определи дали е той или самият дож.
Според друга версия през 1562г. Венеция била обхваната от чумна епидемия. Броят на смъртните случаи бил огромен. Мъртвите тела били транспортирани с гондоли  дълго време. И тогава някой обърнал внимание, че ярката окраска на лодките е нелепа и абсурдна при превозването на трупове. Скоро излязла заповед, според която всички гондоли трябвало да се пребоядисат в черно. От тогава всички лодки се боядисват в черно.
Коя версия е вярна за сега остава загадка.