Архив на категория: история

Празникът Сатурналии

Когато говорим за Римската империя, не можем да не споменем и за най-известния и популярен празник Сатурналии. Той се чества още векове преди новата ера. В продължение на пет дни от 17 декември до зимното слънцестояние, древната българска Нова година, празникът се отбелязва с много смях, веселие,  и различни забавления.

Посветен е на бога на посевите и земеделието Сатурн, който се отъждествява с бог Кронос. Празникът издига в култ свободата. Римляните вярвали, че отминалата легендарна Сатурнова епоха е била време на равенство и братство между хората, познати още като златен век.

В продължение на пет дена в градовете и селата се разменяли подаръци и робите получавали права и свобода, непознати за тях.

Празникът Сатурналии трябва да свържем с културата „Самара“, чийто носители са древните българи.

Ролята на жените в Етрурия



Интересни са наблюденията за ролята на жените в Етрурия. В страната, както при повечето държави на траките и техните предшественици, жената е на почит.

И в семейния и в обществения живот етруските жени имали значителна свобода. Омъжената можела да съхрани бащиното или фамилното си име.

Жените притежавали свое имущество. Някои от тях били и високо образовани. Специално внимание обръщали на облеклото, прическата и накитите.

Произход на азбуката на Кирил и Методий

Нека хвърлим малко светлина върху произхода на азбуката на Кирил и Методий.

В „Пространото житие“ на Константин Кирил е споменато, че заедно с брат си той престоява в кримския град Херсон, преди да замине за хазарите.

В Крим, обетованата земя за българите, по-малкия брат открива църковни ръкописи – Псалтир и Евангелие. След различни изследвания се достигнало до извода, че тези книги са били изписани със сирийска азбука.

Именно от град Самара в Крим се появяват свещенни книги, написани на сирийски. С тях успява да се запознае Кирил. Вероятно това е писмото на сирийските монаси-християни, които трябвало да напуснат манастира в Самара, избран за място на двореца на халифа Му’тасим. Тази писменост е много близка до писмото използвяно от древните българи.

Азбуката им се е състояла от сирийски, арамейски и хуно-български рунически знаци, използвани от Кирил през IX век за да състави глаголицата.

Древни пирамиди в Тибет

През 1999г. в Тибет руския учен проф. Ернст Мулдашев с група изследователи направили сензационни открития. На сравнително малка територия са открили повече от 100 пирамиди, които поразяват със своите форми и размери. Своеобразния комплекс е много древен и се слива с релефа на местността.

За главна пирамида се смята планината Кайлас с връх висок 6714 м. В нейното подножие се намират свещените извори на река Инд. Предполага се, че преди потопа в Тибет е бил Северния полюс, по-скоро най-северната земя незалята от вода.

За това говорят и древните тибетски религиозни текстове. Интересни изчисления са направени в района, където цифрата 6714 км се повтаря неколкоктатно.

От Кайлас до Стоунхендж са измерени 6714 км. Толкова е и разстоянието от Стоухендж до Бермутския триъгълник, както и от него до Великденския остров. Удивителното е, че същите са километрите и от Кайлас до Северния полюс.

Древни връзки между най-известните цивилизации

Важно доказателство за съществуващите древни връзки между най-известните цивилизации се оказва експериментът на норвежския пътешественик Тур Хейердал, които използва примитивна техника и материали и през 1970г. с тръстиков плавателен съд прекосява Атлантически океан. Идеята му е породена от нарисуваните подобни тръстикови кораби в една от гробниците на четвъртата династия на фараоните на Египет, около средата на III хилядолетие пр. н. е.

Ново потвърждение за тези контакти са получили и през 1992г.. когато при проучване на египетските мумии в Германия българката Светла Балабанова, специалист от Института по съдебна медицина в Улм, установява наличието на значителни количества от кокаин и никотин.

Резултатите са изненадващи, защото се смятало,  че египтяните не използват опияти. Нямало и данни,че двете растения са отглеждани в поречието на Нил. Допълнително затруднение предизвикал факта, че коката расте само в Северна и Южна Америка. От изследванията виждаме, че са съществували стари търговски връзки между Египет и Америка.