Синът на Никита Хрушчов си спомня, че баща му имал две чаши.
Едната била висока, тясна, 25 грама, а другата изглеждала огромна и солидна. Той често се хвалел със втората.
Вътре била запълнена със стъкло, а за течността оставали няколко милиметра на повърхността. От далеч чашата изглеждала напълнен до края.
Тази чаша му била подарък от жената на американския посланик Джейн Томсън. Тази чаша била доста удобна, когато често се налагало да се вдигат тостове.
Такава чаша наистина съществува и е много удобна за по-големи гуляи.

Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.

Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

Всичко се дължи на традицията. Едно вино става наистина добро едва когато пусне корени в историята на хората. Ако дядо ти е вдигал с него наздравици, когато се е родил баща ти, ако с него се е вдъхновявал Джото, докато е изписвал църквата в Скравена, ако преди три хиляди години е било донесено като жертвен дар от едно момиче….

Три хиляди години са много време.

Разбери, с това не искам да кажа, че сортовете лози трябва да са стари, имам предвид самото вино, неговата индивидуалност, която е пуснала корени в нас.

Хората и виното, са имали време да се опознаят, да свикнат едни с други. Това е стара дружба, която се предава по наследство, от страна на хората, и на виното също и от страна на винаря, и на пияча .

Това е прастара дружба. Ти не знаеш, но виното тук е правило големи услуги на града. Когато бил завладян от Венеция за първия път през 1202 г……

Венеция била тогава мярката за всичко и през тази година дожът на Венеция пристигнал в Триест с внушителната си армия. Той водел множество тежковъоръжени кръстоносци. Не знам дали триестците наистина са се зарадвали на гостите, но за всеки случай забили камбаните на църквите. Една делегация от духовници със запалени свещи и най-тържествените си одежди поздравила дожа от името на града.

Дожът се казвал Дандоло, изискано име. Хората разказват, че бил с впечатляваща осанка, висок мъж с буйни бели коси. Вървял напето, но трябвало някой да го води, стъпка по стъпка, тъй като бил сляп като къртица. И така той стоял там пред тежковъоръжените рицари, венецианските патриции и велможи, загърнат в най-фин плащ. И очаквал пълното покоряване на Триест. Опасна ситуация.

Епископът на Триест оповестил:

–  Гражданите на Триест се предават.

Дожът не реагирал. Епископът се заклел във вярност. Дожът не трепнал.

– Триест поема задължението, – продължил нататък епископът, – да бъде в услуга на венецианците подобно на другите градове на Истрия и обещава да се бори с пиратите на Ровиньо.

По онова време те са били истинска напаст за търговията на Венеция. Дожът Дандоло не помръднал и останал като камък. Какво можели да предложат още триестците? Епископът извисил глас:

– Всяка година петдесет бъчви с най-доброто вино ще има за двореца на дожа.

Всички очи се насочили към дожа.  В този миг,  през строгото му лице пробягнала усмивка и той дал знак, че договорът може да бъде запечатан върху хартия.

Разбираш ли! Като пиеш това вино, във вкуса му се усеща, че то може да извоюва усмивката на най-големия от всички дожове.

Учени, изследвали смъртта на Ленин, са почти сигурни, че той не е починал от естествена смърт, а е бил отровен.
Това разследване са направили американския невролог Гари Уинтърс и руския историк Лев Лури. Резултатите от изследването били представени на конференция в Медицинския факултет на Университета в Мериленд.
Официалната версия за смъртта на Ленин е, че той е умирял на 21 януари 1924 г. от инсулт, поради продължително хронично заболяване.
Лури установил, че здравето на вожда се е влошило постепенно. След първия инсулт през 1921 г. се оказала парализирана цялата му дясна половина от тялото. Но след това Ленин се възстановил и даже участвал в лов в началото на 1924 г.
Уинтърс проучил историята на заболяването на Ленин и доклада от аутопсията на тялото му. Въз основа на тези данни, той заключва, че до смъртта си вожда е бил доста активен и не са забелязани никакви признаци за предстояща смърт.
Но въпреки всичко, преди самата си смърт Ленин е получил няколко конвулсивни припадъка. Американският невролог смята, че това не са обичайните симптоми за инсулт.
Също така било  установено, че по време на аутопсията на Ленин не е имал токсикологична експертиза. Затова Уинтърс и Лури смятат, че Владимир Илич Ленин е бил отровен.