От 1912 г, до 1948 г. олимпийски медали са връчвани не само на спортисти, но и на хора занимаващи се в областта на изкуството.
Още през 19 век Пиер де Кубертен, предложил да се възродят Олимпиадите, изказвайки идеята, че съревнованието ще бъде в различните области на изкуството. Освен това произведенията трябвало да имат отношение към спорта.
Били предвидени пет медали за архитектура, литература, , музика, живопис,  и скулптора.
Едва след Олимпиадата през 1948 г. се изяснило, че почти всички участници в това съревнование изкарват пари в областта на изкуствата.
Било решено тези състезания да се заменят с културни изложби.

Един от най-добрите полиглоти в историята, които са живели през 18-19 век е италианския кардинал Джузепе Мецофанти.
Той свободно владеел 39 езика и още толкова можел да разбира, макар че никога не е напускал пределите на Италия.
Веднъж той научил език само за една нощ, само защото на сутринта трябвало да приеме изповедта на чуждестранен престъпник, осъден на смърт.
Какво по-хубаво от това осъденият преди смъртта си да потърси прошка от Бога  на родния си език.

Вместо книжни пари за първи път в Канада са използвали карти за игра.
През 1685 г. администрацията в северната територия на Нова Франция била изправена пред недостиг на монети от Европа, за да изплати заплатите на служителите и работниците.
Тогава интенданта нарязал обикновени карти в различни форми, подписал паричните копюри и ги заверил със своя печат.
След пристигането на кораби от Стария свят всички обменили тези карти за истински монети.
Този метод, за решаване на проблема свързан с липса на пари в брой, се използвал няколко пъти в края на 17 и началото на 18 век.

Един от заместителите на захарта сукралоза е бил открит случайно.
Професор Хю Лесли от Кралския колеж в Лондон поръчал на работещият с него студент Шашикант Пхаднис да изпита, на английски да направи „test на полученото в лабораторията вещество трихлорсахароза.
Знанията на студента по английски език били далеч от перфектното ниво и вместо „test“, той чул „taste“ и веднага изпробвал веществото на вкус.
След пробата го намерил за много сладък.

Сара Уинчестър, вдовицата на сина на основателя на прочутата Уинчестър оръжейната компания притежавала 50% от компанията. Това и носило по $ 1000 на ден, около $ 22,000 днес.
Тя се смятала за прокълната. Страхувала се, че я гонят духовете на всички хора, убити от пушките Уинчестър и решила да  скрие следите си.
Сара купила къща в Калифорния с осем стаи. Тя си внушила, че докато продължава преустройството и строителството на дома, тя няма да умре.
Къщата започнала да расте. Тя се строяла по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в продължение на 38 години. Към къщата достроявали все нови и нови помещения.
Така в нея имало около 150 стаи, две бални зали, които никой никога не е използвал, 40 спални, 13 бани. Къщата е построена без генерален план, така че има врати, които се отварят към стени, стълбите, които никъде не водят и глухи прозорци.
През 1922 г. Сара умряла в съня си от сърдечен удар.