Силата на Османската империя за дълго време била подсилена  от липсата на граждански войни, но не на последно място благодарение и на убийствата на  висикопоставени лица, провеждани с одобрението на султана.
Въпреки това, не всяка смъртна присъда трябвало да бъде изпълнена. Причина за това бил интересен обичай, който се появил през 18 век.
Осъденият от знатните можел да призове палача на състезание по бягане от главната порта на двореца до мястото на публичната екзекуция на рибния пазар. В случай на победа, смъртното наказание се отменяло и се заменяло с изгнание от Инстанбул.

Тя е продължила само 38 минути.
На 27 август 1896 г. новият султан на Занзибар искал да се избави от колониалното британско господство. В отговор на това англичаните изпратили ултиматум, в който го призовавали да се откаже от трона и да свали флага си.
Занзибарците имали само една стара бронзова пушка. Те я качили на единствената си яхта и се противопоставили на пет британски кораба.
Англичаните бързо потопили яхтата и разрушили крайбрежните укрепления.
След 38 минути никакъв флаг не се виждал и британците прекратили огъня, сматайки това за капитулация.
В хода на тази война бил ранен един английски моряк и повече от 500 бунтовници.
Тази война е призната за най-кратката в историята.

Този знак е получил своята форма неслучайно.
Той е разработен от британският художник Джералд Холтъм през 1959 г. за движението по ядрено разоръжавяне „Nuclear Disarmament“.
Холтън взел първите букви на тези думи N и D. Използвал семафорноте им значения, където N представлявало обърбато V, a D права линия.
Двата знака наложил един върху друг и така получил днешната форма на знака на мира.

Нацистка Германия използвала повече ресурси за разработване и производство на първите в света балистични ракети с голям обхват Фау-2, но тяхната ефективност се оказала много слаба.
В ракетните заводи се използвал трудът на затворените в концлагерите. Те работили при много тежки условия.
Било установено, че повече хора са загинали при производството на ракетите Фау-2, отколкото от бомбардирането с тях.

През 1940 г. във Вашингтон се срутил моста. Това се случило 4 месеца след неговото изграждане. Третия по големина висящ мост е изграждан цели три години.
Единствената жертва на трагедията се оказал един кокер-шпаньол, който отказал да излезе от колата.
Една от причините за срутването на моста бил силния вятър, който влязъл в резонанс с конструкцията на моста.
Отново е възстановен през 1950 г.